Същия ден императорът обяви, че западният континент вече се нарича Нова Рома и е част от империята — от Западната империя. С такава фантастично богата провинция Рим би си спечелил трайно превъзходство над своята близначка и съперница, Източната империя, която напоследък сериозно тревожеше Запада. Сатурнин провъзгласи своя генерал-ветеран Валерий Гаргилий Марций за проконсул на Мексико и му даде три легиона. Харалд, който дори не беше римски гражданин, получи титлата „дук на империята“ — положение, по-високо от това на Марций — и на двамата мъже им беше наредено да си сътрудничат в начинанието. За преминаването през океана беше построена специална флота, чиито съдове бяха с размерите на товарни и със скоростта на бойни кораби. Бяха снабдени както с платна, така и с гребла и можеха да натоварят цялото снаряжение на завоевателска армия — коне, катапулти, шатри, ковачници и всичко останало.
— Мексиканците не са войнствен народ — уверяваше императора Харалд. — Ще ги покорим много лесно.
От хилядите войници, които потеглиха с много шум от галското пристанище Масилия, четиринайсет месеца по-късно у дома се завърнаха само седемнайсет. Бяха изнурени до смърт от глад и жажда по време на невъобразимо трудно пътуване с малък открит сал през океана. Само на трима стигнаха силите да проговорят, но и те като останалите умряха няколко дни след завръщането си. Разказите им бяха съвсем объркани. Говореха несвързано за някакъв невидим враг, за дъжд от стрели, за ужасни отровни насекоми и убийствена жега. Дружелюбието на жителите на Юкатан очевидно беше силно преувеличено. Изглежда всички участници в експедицията, освен тези седемнайсет, бяха загинали. За съдбата на дук Харалд и проконсула Валерий Гаргилий Марций не се знаеше нищо, но вероятно и те бяха мъртви. Единственото сигурно беше, че експедицията се е провалила напълно.
В столицата хората си припомняха историята на военачалника Квинктилий Вар, когото Август Цезар пратил в тевтонските гори да покорява северните варвари. Той също разполагал с три легиона и благодарение на глупостта и некадърността му всички били избити до крак от засада. Старият Август така и не се съвзел от катастрофата.
— Квинктилий Вар, върни ми легионите! — повтарял той до безкрай.
И повече и през ум не му минало да изпраща войски и да покорява тевтонците.
Но Сатурнин — млад и безмерно честолюбив, реагира съвсем иначе на загубата на войниците си. Почти веднага се започна строеж на нова флота. Този път легионите щяха да бъдат седем. Щяха да ги поведат най-способните военачалници на империята. Тит Ливий Друз, който вече се беше отличил в няколко дребни стълкновения по африканските граници, беше сред блестящите млади офицери, получили доверието на императора.
— Това е чиста лудост! — мърмореше баща му.
Друз знаеше, че старецът с възрастта става все по-консервативен, но преценката му за събитията и обстоятелствата все още беше изключително трезва. Но знаеше и че ако откаже честта, оказана му лично от императора, със сигурност се обрича на дълги години гранична служба по такива места, които щяха да го накарат да мечтае за удобствата на африканската пустиня.
— Е, ето ни в Юкатан — каза Марк Юниан, докато стояха с Друз на брега и наблюдаваха разтоварването на провизиите. — Странно име! Какво може да значи, Тит?
— Не те разбирам.
— Какво? Не говоря ли достатъчно ясно? Казах „Какво може да значи?“. Питах за Юкатан.
Друз се подсмихна.
— Много добре те чух. И ти отговорих. Ти ме попита нещо и аз ти казах „Не те разбирам“. По целия свят от векове задаваме на местните жители въпроса на хубав правилен латински как се казва страната им. И тъй като не знаят латински, те ни отговарят на собствения си език „не те разбирам“, а ние го приемаме за име. В нашия случай езикът, предполагам, е бил норвежки. И когато Харалд или някой от другарите му е попитал местните как се казва царството им, те са отговорили „Юкатан“, което почти сигурно означава не името, а…
— Ясно — кимна Марк Юниан. — Мисля, че те разбрах.
Непосредствената им задача беше да построят лагера възможно най-бързо, преди идването им да е привлякло вниманието на местните. Укрепяха ли се веднъж на брега, можеха да започнат изпращането на съгледвачески групи навътре в сушата, за да открият местонахождението на най-близките градове и да преценят силата на противника, с който им предстоеше да се сблъскат.
През по-голямата част от пътуването всички кораби се движеха заедно, но с приближаването си до Юкатан увеличиха разстоянието помежду си, та да може всеки отряд да покрие от двайсет и пет до трийсет мили от бреговата ивица. В главния лагер щяха да се разположат три легиона — осемнайсет хиляди войници, под командването на консула Луций Емилий Капито. От двете му страни щеше да има още два лагера, от по два легиона всеки. Друз с чин легионен легат щеше да поеме командването на северния лагер, а командир на южния беше панонецът Марсий Титан, един от любимците на императора, макар никой в Рим да не разбираше с какво толкова си е спечелил благосклонността му.