Друз стоеше сред суматохата и с удоволствие наблюдаваше как бързо израства лагерът. Навсякъде сновяха работници. Експедицията беше добре екипирана — Сатурнин беше хвърлил за нея цяло състояние, с него биха могли да се издържат цяла година няколко провинции. Мускулестите секачи бързо повалиха няколко палми и дърводелците веднага се заеха да оформят гредите, от които щяха да построят защитната ограда. Земемерите определиха границите на лагера и отбелязаха разположението на всяка от частите му — главната улица, шатрата на легата, помещенията на работниците, на войниците, на писарите и чиновниците, конюшните, работилниците, продоволствените складове и всичко останало. Конете също трябваше да бъдат свалени на брега, за да имат време да свикнат с твърдата почва под краката си след дългото затворничество на кораба.
След като бяха забити колчетата, пехотинците се заеха да разпъват редиците кожени палатки, където щяха да спят. Фуражирите, придружени от войници, започнаха да търсят храна и вода в околността.
Хората бяха опитни и всеки си знаеше работата. До падането на вечерта, която настъпи неочаквано рано — в края на краищата беше зима, съобрази Друз, — очертанията на лагера вече се открояваха отчетливо и част от защитния вал беше готов. Наблизо нямаше реки или потоци, но гъстата сочна растителност навеждаше на мисълта, че водата няма да е проблем. Земята беше изключително камениста под тънкия слой почва и беше прорязана от множество каналчета и отвори, от които бликаше чиста изворна вода. Откриха подобен извор, недалеч и инженерният отряд веднага се зае с прокопаването на канал, който щеше да отведе водата до лагера. Гората изобилстваше от диви животни — множество дребни сърни, които не се плашеха от хората, стада от малки създания, наподобяващи безопашати прасета с щръкнали уши, и безброй странни на вид птици с лъскави червени и зелени пера и увиснали месести обички на гушата. Засега всичко вървеше добре. Севернякът беше казал, че няма да имат трудности с набавянето на храна, и по всичко личеше, че поне това е истина.
По пладне Друз прати бързоходец до главния лагер да докладва за слизането им. Човекът се върна малко преди залез с вест от консула Луций Емилий Капито, че главните сили също вече са на брега и строителството на лагера е в разгара си. И Мазурий Титан на юг не беше срещнал никаква съпротива от страна на местните жители.
Първата нощ в лагера беше напрегната, но това беше в реда на нещата. Вечерта се спусна отгоре им като наметало, почти без преход между залеза и тъмнината. Нямаше луна. Звездите искряха необичайно ярки, но разположени в странни, непознати съзвездия. Дневната жега не намаля и мъжете в палатките започнаха да се оплакват от задуха вътре. Откъм гората долитаха пронизителни крясъци. Птици? Маймуни? Кой би могъл да каже? Е, поне не приличаха на тигри. Появиха се облаци комари, на вид същите като в Стария свят, но бръмченето им беше далеч по-зловещо, почти тържествуващо, а ухапванията — още по-жестоки. По някое време на Друз му се стори, че над главата му прелетя ято прилепи. Мразеше прилепите с люта омраза, която сам не можеше да си обясни. Може пък да не бяха прилепи, а кукумявки. Или някакъв непознат вид нощни орли.
Укрепленията още не бяха напълно готови и Друз утрои стражата. Часове наред той обхождаше постовете. Хората бяха неспокойни и присъствието му щеше да им влее кураж. Всички бяха чували разказите за рояците стрели, долетели сякаш от небето, и му бяха благодарни, че споделя с тях опасностите на тази първа и най-несигурна от всички нощи.
Ала нощта мина без произшествия. На сутринта, когато работата по вала беше подновена, Друз повика Марк Юниан, когото беше определил за префект на лагера, и му нареди да подбере хора за съгледвачи, за да се опитат да открият най-близкото мексиканско село. Юниан отдаде чест и забърза да изпълни заповедта.
По-късно през деня Друз прати да го повикат отново, по друга работа. Помина доста време, докато пратеникът най-сетне се върна с вестта, че Юниан не е в лагера.
— Не е в лагера? — повтори с недоумение Друз.
— Казаха ми, че сутринта си го пратил на разузнаване, командире.