Неясната съдба на първата експедиция с нищо не подсказваше от какво трябва да се опасяват. Гаргилий Марций не беше разбрал какъв военачалник има насреща си в лицето на Олав. Благодарение на Друз Капито го знаеше. Превръщайки Датчанина в своя главна мишена, той щеше да подсече мощта на врага още през първите дни на кампанията. Така заяви и кой беше Тит Ливий Друз, двайсет и три годишният негов подчинен, та да решава дали може или не може да стане това?
В трите римски лагера веднага закипя трескава подготовка за битката. Обсадните машини бяха закарани в края на гората и работниците започнаха да изсичат дърветата, та да им отворят път. Кавалеристите подготвяха конете, центурионите упражняваха пехотинците. Под прикритието на нощта съгледвачи се промъкнаха до стените на града, за да открият къде са най-слабите им точки.
Не беше никак леко да се подготви всичко в тази ужасна тропическа жега, която лепнеше като мокро вълнено одеяло. Жилещите насекоми бяха безпощадни и денем, и нощем — не само мравките и комарите, но и скорпионите, и още много други, които римляните не познаваха. От време на време в лагера пропълзяваха змии — тънки и зелени, със свирепи жълти очи. Много хора бяха ухапани, а петима или шестима умряха. Въпреки това работата продължаваше.
Рано следобед в деня преди нападението облаците внезапно се сгъстиха и небето почерня. Вятърът през целия ден беше силен, ала сега бушуваше страховито, носейки непоносима задуха и такива мълнии и гръмотевици, че сякаш светът се цепеше. Почти веднага заваля проливен дъжд и се развилия буря, каквато никой от римляните не беше виждал. Тя заплашваше да ги смете в шепата си и да ги запрати далеч навътре в сушата.
Палатките още с първите пориви на вятъра се откъснаха от колчетата и се разлетяха наоколо. Друз се беше скрил с хората си под каруците и с изумление наблюдаваше как първата редица дървета край брега се преви под напора на бурята така, че короните почти докоснаха земята, после започнаха да се сгромолясват, изтръгнати от корен. Самите каруци подскачаха и се местеха. Конете цвилеха като обезумели. Някой изкрещя, че корабите потъват. Друз погледна нататък и видя, че наистина много от тях са преобърнати сякаш от ръката на великан. Тогава откъм морето придойде гигантска вълна и се стовари с трясък върху западния вал, помитайки го напълно.
Силата на бурята изглеждаше почти свръхестествена. Дали Олав Датчанина не беше в съюз с боговете на тази страна? Сякаш беше решил да не хаби воините си срещу нашествениците, а да призове на помощ тази страховита буря.
Нямаше къде да се скрият от нея. Можеха само да се притискат към земята под черното небе, приковани към тясната пясъчна ивица, докато над тях вилнееше вихърът. Светкавиците прорязваха небето като проблясъци на фантастични мечове. Грохотът на бурята се смесваше със страшния вой на вятъра.
След няколко часа дъждът като че намаля, после внезапно спря. Над цялата сцена се възцари някакво зловещо, свръхестествено спокойствие. Друз се изправи зашеметен и се опита да прецени щетите — съборени стени, изтръгнати палатки, преобърнати каруци, разпиляно оръжие. Но тогава вятърът и дъждът внезапно се върнаха с още по-голяма сила, сякаш природата им се подиграваше с този кратък отдих, и бурята продължи да бушува през цялата нощ.
На сутринта лагерът беше в руини. Нищо от построеното не беше останало. Стените ги нямаше. Широка ивица от крайбрежните дървета беше напълно изкоренена. По брега зееха големи ями, в които лежаха стотици удавени мъже. Много от корабите бяха изчезнали, а останалите бяха полегнали на една страна.
Денят донесе адска жега, а въздухът беше така наситен с влага, че не можеше да се диша. Отнякъде започнаха да прииждат вълна след вълна отвратителни твари — змии, паяци, пълчища жилещи мравки и скорпиони и какви ли още не гадини, изглежда бурята ги беше прогонила от гората. Всичко приличаше на кошмар, който не свършваше с утрото. Друз събра хората си и мрачно им нареди да започнат разчистването на лагера, но никой не знаеше откъде да захване и мъжете се лутаха като сенки сред развалините.
Два дни се бориха с хаоса, оставен от бурята. На втората сутрин Друз прати бързоходец в лагера на Капито да разбере как стоят работите там, но мъжът се върна след по-малко от час и докладва, че част от брега на юг е погълната от морето и пътят по плажа е прекъснат, а гората е непроходима от падналите дървета.