Юстина се изправи и застана зад него, за да надникне през рамото му. Ароматът на парфюма й го обгърна — този неин вълшебен, влудяващ арабски парфюм с дъх на мирта, който вече не можеше да се купи в Рим заради гръцката блокада — и сърцето му заби лудо. Никога не беше познавал жена като тази малка гъркиня. Тя беше крехка и нежна, всъщност дребна, но с неочаквано пищни извивки на бедрата и гърдите. Бяха любовници от година и половина, но Антипатер беше убеден, че още не е изчерпала целия си запас от любовни трикове.
— И така — каза той, опитвайки се с всички сили да се съсредоточи върху картата, — гърците вече са преминали отсам от африканския бряг и са се установили в Сицилия. За тях ще е детска игра да прекосят тесния пролив при Месана и да тръгнат към столицата. Императорът е убеден, че това е неизбежно, и е разположил половината вътрешни легиони на юг, в Калабрия, за да им попречи да стигнат по-далеч от Неапол. А тук, на североизток — Антипатер посочи горния десен край на полуострова, където Италия граничеше с провинциите Панония и Далмация, сега изцяло под византийски контрол, — е другата половина от армията ни и пази границата край Венеция от неизбежния удар от тази посока. Останалата част от северната ни граница, тази с Галия и Белгия, засега е в безопасност и не очакваме гърците да направят опит да пробият оттам. Но като се вземе предвид всичко това…
Той отново посочи със стилото западните брегове на Сардиния и Корсика.
— Андроник някак е успял да прекара флота си до отдалечените брегове на тези острови, където не сме ги очаквали. Може би са придвижили частите си на запад по африканския бряг и са построили някъде в Мавритания нужните кораби. Както и да е, направили са го и сега могат да ни ударят по фланга откъм запад. Ще минат покрай Корсика и ще завземат лигурийския бряг, после ще използват Никея и Антиполис, за да пратят войска на юг през Генуа, Пиза и Витербо, а там вече никой не може да ги спре да стигнат до Рим. Половината ни армия е на североизточната граница да пази от нападение откъм Далмация, а другата половина чака на юг от Неапол, за да посрещне нашествие откъм Сицилия. Нямаме трета половина, която да спре внезапна атака от незащитената ни страна.
— Не може ли граничните легиони да бъдат изтеглени от Централна Галия, за да защитават лигурийските градове? — попита Юстина.
— Няма да е достатъчно бързо, та да изпреварят гърците. Във всеки случай дори да изтеглим легионите си от Галия, гърците могат просто да се придвижат на запад от Далмация, да навлязат в Галия Транзалпина и да се спуснат надолу през планините, както е направил Анибал преди петнайсет века. — Антипатер поклати глава. — Не, хванати сме в капан. Обградили са ни от три страни едновременно, а това е твърде много.
— Но писмото до сардинския адмирал е заловено, преди да стигне до него — възрази Юстина. — Той не знае, че трябва да се придвижи на север.
— Да не мислиш, че са пратили само едно такова писмо?
— А ако наистина е само едно и намерението им изобщо не е било то да стига до адмирала в Сардиния? Ако е уловка?
— Уловка ли каза? — загледа я невярващо той.
— Представи си, че няма никакъв гръцки флот на котва западно от Сардиния. Но Андроник иска да мислим, че има, и прави така, че да заловим писмото и съответно да прехвърлим войските си в Лигурия, за да посрещнем несъществуващата му армия. Това ще отвори пролука в отбраната ни и неговите легиони ще минат през нея.
Каква нелепа мисъл! За миг Антипатер се слиса, че Юстина може да стигне толкова далеч в разсъжденията си. Той беше този, който даваше воля на въображението си. В следващия миг го заля вълна на възторг и възхищение.
— О, Юстина! — На лицето му цъфна широка усмивка.
— Ти си истинска гъркиня!
В сияещите тъмни дълбини на очите й се мярна недоумение.
— Какво?
— Искам да кажа, че си хитра. Неразгадаема. Коварна. Ум, който може да роди подобно нещо…
Тя не изглеждаше поласкана, напротив. По-скоро беше ядосана, защото тръсна глава и сви пълните си устни.
— Ако моят ум е способен да роди подобно нещо, значи и умът на император Андроник може да стигне до същата мисъл. Както и твоят, Луций. Толкова е очевидно! Пишеш фалшиво писмо, после го оставяш да бъде заловено, а Цезар изпада в паника и започва да изтегля силите си от местата, където са нужни, за да ги прати някъде, където може и без тях.