— И къде ще идем?
— Има ли значение? Някъде другаде. Където и да е! Само да е по-далеч оттук.
Страхът я беше обсебил изцяло — лицето й беше бледо, а дъхът й излизаше на пресекулки, накъсан от ридания.
— Моля те, Юстина, моля те!
Антипатер стисна ръцете й и плъзна длани нагоре към раменете й. Нежно погали шията й, опитвайки се да я успокои.
— Нищо няма да ни се случи — нежно изрече той. — Империята още не е паднала. И може да не се стигне дотам, колкото и зле да изглежда всичко точно в този момент. Устояла е на какво ли не в миналото, би могла и сега да оцелее. Ами ако утре василевс Андроник вземе, че умре? Или морето погълне флотата му като корабите на баща ти? Или Юпитер и Марс внезапно слязат пред Капитолия и ни поведат в победна битка? Всичко може да се случи. Не знам, но дори империята да падне, това не е краят на света. С нас всичко ще е наред. — Той я загледа настойчиво в очите. Можеше ли да я накара да повярва в нещо, в което самият той не беше убеден? — С нас всичко ще е наред!
— Ох, Луций…
— Всичко ще е наред, ще видиш.
Антипатер обгърна крехкото й тяло и я притисна до себе си, докато дишането й се успокои и напрежението й постепенно се стопи. И тогава — преходът беше толкова светкавичен, че му се прииска да се изсмее — тялото й сякаш омекна и бедрата й бавно се залюляха. Тя се притисна още по-силно до него, ноздрите й се разшириха, а езикът й се стрелкаше между устните му като езиче на змия. Да. Да. Всичко щеше да е наред — по един или друг начин. Щяха да издигнат стени около себе си, да се затворят вътре и да забравят за онова, което става отвън.
— Ела — той я дръпна към спалнята, която ги чакаше.
Великият държавен съвет се събра два часа след изгрев-слънце в голямата, отрупана с кадифе зала, известна като Залата на Марк Анастасий, в северното крило на двореца. Там бяха двамата консули, пет-шест важни фигури от Сената, секретарят по външните работи Касий Цестиан, секретарят по вътрешните дела Кокцей Маридиан, както и седем-осем министри и цяла кохорта генерали в оставка и морски офицери. Тук бяха и някои от най-важните — длъжностни лица в двореца — префектът на преторианците Аврелий Гелий, завеждащият латинската кореспонденция Домиций Помпейан, главният ковчежник Квинтилий Виниций и още много други. За изумление на Антипатер беше дошъл дори Германик Антоний Цезар, по-младият брат на императора, който не се ползваше с добро име в двореца. В присъствието му нямаше нищо нередно, тъй като поне на теория той беше наследник на престола, но до този ден Антипатер не беше виждал принца-пройдоха на какъвто и да било съвет, не помнеше и да го е засичал някога в такъв ранен час. Когато Германик влезе с ленива походка в залата, сред присъстващите настъпи видимо раздвижване.
Императорът започна съвета с това, че помоли Антипатер да прочете на глас заловеното гръцко послание.
— „Деметриос Хризолор, Велик адмирал на имперския флот, до негово превъзходителство Николас Халкокондил от Требизонд, командир на Западните военноморски сили. Бъди здрав! Това писмо, о Николасе, ще доведе до твое знание безпрекословната воля на Негово най-прославено императорско величество, Върховния повелител на всички земи Андроник Маниак, по Божията воля Цар на римляните и Самодържец на…“
— Ще ни спестиш ли тези гръцки глупости, Антипатере? Карай по същество! — провлечено изрече някой от дъното на залата.
Антипатер стреснато вдигна очи. И срещна погледа на Германик Цезар. Братът на императора, излегнат в стола, сякаш се намираше на пир, беше целият в петна от червило и помада, а поръбената му с пурпур бяла роба беше смачкана и покрита с лекета от вино. Това обясняваше присъствието му в залата в такъв ранен час — той просто не беше лягал след поредния нощен гуляй.
Принцът направи нетърпелив жест и Антипатер покорно пробяга с поглед редовете с витиевати византийски приветствия и зачете от средата:
— „…да вдигнеш котва и да поемеш на север, без да доближаваш бреговете на Корсика, та да излезеш право на лигурийското крайбрежие и да превземеш пристанищата Антиполис и Никея…“
В залата се надигна хор от гласове. Присъстващите нямаха нужда от карта, за да си представят за какво става дума и да осъзнаят каква опасност за Рим крие присъствието на гръцки кораби в тези води.
Антипатер нави пергамента и го остави настрана.
Императорът се обърна към него:
— Можеш ли да кажеш дали документът е истински, Антипатере?
— Написан е на безупречен византийски гръцки, ваше величество. Почеркът не ми е познат, но без съмнение е писала опитна ръка — в щаба на един важен адмирал би следвало да служат тъкмо такива хора. И печатът ми изглежда истински.