Задълженията му в двореца от ден на ден ставаха все по-безсмислени. Вече нямаше ултиматуми до василевс Андроник. Каква полза? Краят се виждаше. Сега работата на Антипатер беше основно да превежда докладите на шпионите на Максимилиан, все още пръснати из цялата гръцка империя. Придвижване на войски в Далмация — подкрепления на и без това огромната гръцка армия, локализирана в североизточния край на полуострова, на една ръка разстояние от римската застава край Венеция. Друга гръцка армия в Африка се движеше по брега от Египет към Картаген и другите нумидийски пристанища — без съмнение подкрепления за войските, които вече бяха разположени в Сицилия. Забелязваше се и раздвижване на север — един турски легион беше пратен в Сарматия, вероятно с цел да разтегли още повече и без това изтънялата отбранителна линия на римляните.
Антипатер прилежно изчиташе всички тези депеши на императора, но Максимилиан рядко надаваше ухо. През тези дни той беше мрачен и разсеян. Един ден Антипатер влезе в Изумрудената стая и го свари вглъбен над огромен том от някакво историческо съчинение. Беше отворил на дългия списък на Цезарите и плъзгаше показалец надолу по редовете — Август, Тиберий, Гай Калигула, Клавдий, Нерон. И по-късните — Адриан, Марк Аврелий, Септимий Север, Тит Галий, за да стигне до новите имена, големи и малки — Клодиан, Клавдий Титан, Максимилиан Велики, всички Хераклиевци, Константиновци и Марциановци.
Антипатер гледаше как императорът плъзна пръст към последните имена, които завършваха списъка — Траян VI, Юлиан IV, Филип V и собственият му баща, Максимилиан V. А най-отдолу беше дописано от друга ръка името на Максимилиан VI. Показалецът на императора се спря там. Той бавно поклати глава. Антипатер сякаш четеше мислите му. Беше дошъл часът на равносметката. Пред очите му течеше дългата и пълноводна река на римската история, от славните дни на империята при безсмъртния Август до… нейния край… край!.. при незначителния, нищожния Максимилиан VI.
Той затвори книгата и вдигна поглед към Антипатер. Усмихна се — бледа, студена като зима усмивка. Последен в този велик списък! — сякаш казваше тя. — Какво почетно място, Антипатере! Каква велика чест!
Тази нощ на Антипатер му се присънваха пияни гръцки войници с обезумели погледи, които ликуват по улиците на Рим, крещят и се смеят, разграбват магазините и дърпат жените в тъмните пресечки. А след тях — император Андроник влиза триумфално в Рим по Виа Фламиния, великолепен в пурпурната си хламида, огромната му златна грива и жълтата брада се веят от вятъра. Тълпи римски граждани, наредени от двете страни на огромната централна улица, с възторжени викове поздравяват новия си господар на собствения му език и го наричат василевс ромайон — „цар на римляните“. Победилият монарх язди огромен бял кон, окичен със скъпоценни камъни. На главата си носи блестящата гръцка корона, увенчана с паунови пера, в едната си ръка държи скиптър с орлова глава, а с другата маха величествено на тълпата. Той спира пред Форума, слиза от коня и се оглежда със задоволство, после бавно се упътва към широката улица в подножието на Капитолийския хълм, спира там и с широк жест я посочва на свитата си, сякаш да обозначи мястото, където ще бъде издигната триумфалната арка, символизираща победата му.
На другия ден от сутринта валеше като из ведро. В двореца пристигна вестоносец и донесе новината, че гърците са слезли на лигурийския бряг. Пристанищата Антиполис и Никея се предали без бой и в този момент гърците се придвижвали по крайморския път към Генуа. Следобед пристигна втори бързоходец, полумъртъв от умора, който донесе вест от юг, че многочислени гръцки сили са навлезли в Калабрия и римската армия, притисната от неприятеля, бавно отстъпва. Същевременно от Сицилия е тръгнала друга гръцка армия, проникнала е във вътрешността на полуострова и е превзела залива на Неапол, а самият град е под обсада, но падането му е неизбежно.
Антипатер си мислеше, че в мозайката липсва само едно късче — нападение по североизточната граница откъм Далмация.
— Нищо чудно скоро да получим и такава вест — каза той на Юстина. — Но какво значение има това сега?
Войниците на Андроник вече настъпваха навътре в полуострова от север и от юг.
— Песента ни е изпята, както би казал Германик. Играта е изгубена. С империята е свършено.
— Пиши писмо до василевс Андроник — нареди императорът.
Бяха в малката Индигова стая, съседна на Изумрудената. В това влажно, дъждовно време тук беше малко по-топло. Вече четвърти ден валеше. Неапол беше паднал и сега гръцките войски напредваха необезпокоявани от юг по Виа Рома. Единствената трудност, която срещаха, бяха калните наноси по пътищата. Друга гръцка армия, идеща от Лигурия, беше някъде в Лаций, може би вече около Тарквиний и Цере. Тя също изглежда не срещаше съпротива, освен от страна на времето. Цере беше едва на трийсетина мили от Рим. Византийците бяха направили пробив и на границата с Далмация.