С величествен жест велможата с бръснатото теме подаде документа на василевса, той още веднъж го разгърна и му хвърли бегъл поглед, после го пъхна небрежно под мишница.
В залата беше тихо като в гробница.
Антипатер се чувстваше неловко от положението си в самия център на сцената и крадешком се огледа наоколо. За разлика от император Максимилиан, в чието държание нямаше и следа от присъщото на ранга му достойнство — дребен, незначителен човек, който тепърва щеше да бъде унижаван, — неговите министри и генерали до един стояха изправени, с високо вдигнати глави, с мрачното достойнство на войници. Дали някой от тях знаеше какво съдържа документът? Едва ли, поне що се отнася до Салона. Антипатер срещна погледа на принца-наследник Германик с безукорно свеж вид — току-що изкъпан, в искрящо бяла роба, поръбена с пурпур. Той също беше застанал в изправената стойка на войник, което никак не се връзваше с представата на Антипатер за него, но на устните му играеше едва забележима усмивка. На какво ли толкова се радваше в този ужасен ден?
Василевс Андроник се обърна към Антипатер:
— Императорът се отрича безусловно от всичките си привилегии, така ли?
— Да, ваше величество.
От редиците на римските сановници долетя обща въздишка, ала едва ли от изненада. И нямаше от какво да са изненадани, но този прям въпрос, зададен с грубоват тон, който поставяше безапелационно нещата на мястото им, не можеше да не им подейства като удар.
Ала държанието на принц Германик с нищо не се промени — същата изправена стойка, същата хладна усмивка, трептяща в ъгълчетата на устните му. По-възрастният му брат току-що бе преотстъпил трона, който можеше един ден да наследи. Но дали някога бе разчитал сериозно, че ще седне на престола?
— Някакви по-особени искания? — попита Андроник.
— Само едно, ваше величество.
— И какво е то?
Всички погледи бяха приковани в Антипатер, който изпитваше желание да потъне в лъскавия каменен под. Защо трябваше тъкмо той да каже проклетите думи пред всички тези велики мъже?
Но нямаше как да избяга от това и той изрече с най-голямата твърдост, на която беше способен:
— Цезар Максимилиан моли да му бъде разрешено да се оттегли заедно с онези свои придворни, които пожелаят да го последват, в двореца на император Диоклециан в Салона, където се надява да прекара остатъка от живота си в размисъл и научни занимания.
Ето това беше. Антипатер беше вперил поглед пред себе си, загледан в нищото.
Василевсът притвори за миг пронизващите си сиви очи и в ъгълчето на устните му трепна зле прикрито презрение.
— Не виждаме причина да не изпълним подобна молба — изрече най-сетне той. — Приемаме условията, предложени в този документ.
Андроник пое перото, подадено му от велможата до него, и надраска в долната част на листа огромно „А“ — очевидно подписът му.
— Нещо друго?
— Не, ваше величество.
— Добре тогава — кимна Андроник. — Кажи на бившия император, че ни е угодно да прекараме нощта в лагера, сред войниците си. Утре възнамеряваме да се настаним в този дворец, от него не бива да се изнася нищо без наше позволение. Освен това утре ще ви представим нашия брат Роман Цезар Стравоспондил, който отсега нататък ще управлява като император Западната империя. Кажи всичко това на бившия император.
Василевсът даде знак на хората си и се упъти към вратата, а свитата му го последва в стегната фаланга.
Антипатер се обърна към Максимилиан, който не помръдваше от мястото си, сякаш беше каменна статуя.
— Василевсът каза, Цезаре…
— Разбрах какво каза василевсът. Благодаря, Антипатере — промълви Максимилиан с глас, сякаш излизащ от гробница.
Той се усмихна, но с усмивката на мъртвец, и също напусна залата. Членовете на Великия съвет, зашеметени и невярващи, тръгнаха след него по двама, по трима.
Ето така падат империите в днешно време, помисли си Антипатер.
Без кръвопролития, без екзекуции. Един пергаментов свитък, няколко пъти преминаващ от победения към победителя и обратно, едно „А“, надраскано отдолу, смяна на обитателите на царските покои. И така ще бъде отразено и в историята. Луций Елий Антипатер, завеждащият гръцката кореспонденция на бившия император, представи официалния документ за абдикация на василевс Андроник, който го погледна бегло и…
— Антипатере!
Беше Германик Цезар, единствен останал в залата със завеждащия гръцката кореспонденция.