Принцът му махна да се приближи.
— Само две думи, Антипатере. Ела с мен.
Отвън, докато крачеха през закритата галерия, която обикаляше цялото крило на двореца, Германик попита:
— Какво можеш да ми кажеш за този Роман Цезар, Антипатере? Мислех, че братът на василевса се казва Александър.
Имаше нещо странно в гласа му. Цялата леност и демонстративно нехайство на принца се бяха изпарили. Сега той говореше отривисто и делово.
— Мисля, че са няколко братя. За Александър се чува най-често. Той е воин като брат си. Роман вероятно е нещо съвсем различно. „Стравоспондил“ означава „гърбушко“.
Германик го загледа невярващо.
— Какво? Андроник е избрал за император на Запада един сакат?
— Това подсказва името, господарю.
— Хубава шегичка. Какво пък, щом така е решил. — Германик се усмихна, но не личеше да му е много забавно. — Едно обаче е ясно — императорите пак ще бъдат двама. Андроник няма да се опита да управлява цялата обединена империя от Константинопол, защото това не може да стане. Точно както ти казах онзи ден в Храма на съгласието, Антипатере.
Антипатер продължаваше да се чуди на промяната у Германик, на тази необичайна сериозност и задълбоченост. Дори и стойката му беше различна. Аристократичната разпуснатост и вялост бяха изчезнали и принцът изведнъж беше започнал да се държи като войник. Антипатер за пръв път забеляза колко по-висок е Германик от брат си.
— Колко дълго мислиш, че ще изтрае тази нова империя, Антипатере?
— Не разбрах, господарю?
— Колко дълго? Пет години? Десет? Хиляда?
— Не мога да преценя, господарю.
— Помисли си. Андроник тръгва на юг и помита жалката ни отбрана с едно щракване на пръстите, после слага за император сакатия си брат и се връща при сладкия живот в Константинопол. Тук остават десетина гръцки легиона за цялата Западна империя — Испания, Германия, Британия, Галия, Белгика, да не говорим за самата Италия. И за какво му е било да ни превзема? Ами за да потекат нашите данъци на Изток и да напълнят хазната му. Дали британските фермери ще са доволни от това? Или рошавите германци? Знаеш отговора. Андроник превзе Рим, но това не значи, че владее цялата империя. В провинциите не искат гърците да ги управляват и няма да се примирят. Тези хора са римляни и искат да бъдат управлявани от римляни. Рано или късно навсякъде ще се зароди съпротива, и то по-скоро рано. Ще започнат да избиват гръцките бирници и местни управници, ще избухнат въстания, които ще се разрастват. И в крайна сметка Андроник ще реши, че не си струва да се поддържа войска на такова голямо разстояние, ще вдигне рамене и ще махне с ръка. Едва ли ще тръгне втори път да ни покорява. Така че ние или ще избием гръцките нашественици, или, което е по-вероятно, ще ги претопим и ще ги превърнем в римляни. Само след две-три поколения те вече ще са забравили гръцкия.
— Мисля, че имаш право, господарю.
— И аз така мисля. Утре вечер заминавам, Антипатере.
— За Далмация, нали? С имп… с брат си.
Германик плю.
— Не ставай глупак! Не, няма да замина с него. — Той се наведе към Антипатер и изрече тихо и натъртено: — В Остия ме чака кораб, който ще ме отведе в Масалия в Галия. Там или в Лугдун ще е столицата ми, но още не съм решил.
— Столицата ти?…
— Императорът абдикира. Ти лично написа документа, нали така? Значи сега аз съм император. В изгнание, но все пак император. И в момента, когато стъпя в Масалия, ще се провъзглася официално за такъв.
Ако го беше казал седмица по-рано, това щеше да прозвучи като лудост, като пиянски брътвежи, като издевателство. Но този Германик сега беше различен.
Морскосините очи на принца се впиха безжалостно в Антипатер.
— Ако кажеш някому и дума за това, преди да съм напуснал Рим, с теб е свършено.
— Тогава защо изобщо ми го казваш?
— Защото мисля, че макар да си едно плъзгаво гърче, все пак си надежден човек. Казах ти го още тогава, в храма. И искам да дойдеш с мен в Галия.
Дъхът на Антипатер секна.
— Но, господарю!
— На мен също ми трябва завеждащ гръцката кореспонденция. Някой, с чиято помощ да осъществявам връзката със сегашните управници на Рим. Да ми чете докладите на шпионите ми на Изток. Трябваш ми и като съветник, Антипатере. Ти си плах, но в същото време си умен и трезв. Освен това си и римлянин, и грък едновременно. Можеш да си ми от полза в Галия. Ела с мен. Няма да съжаляваш. Аз ще възстановя армията и ще прогоня гърците от Рим. Ти можеш да бъдеш консул, когато си върна трона на Цезарите.
— Господарю…