От време на време виждахме римски чиновници на площада, в магазините по Риалто или във ведомствените гондоли по главните канали, но те бяха малко и се опитваха да не се месят в живота ни. Градските големци живееха все така разкошно, със същата пищна показност. Вярно, нямаше дож, ала от много време беше така.
Моят живот също не се промени. Като дъщеря на Алекси Фока и вдовица на Ираклий Кантакузин, аз бях богата и се радвах на множество привилегии. В двореца ми на Големия канал си даваха среща знатните и високообразованите. Имението ми в слънчевата Истрия на изток даваше обилна реколта от смокини, маслини, овес и пшеница и ми осигуряваше спокойно убежище, когато започнех да се отегчавам от великолепието на Венеция. Защото, колкото и да обичах града, влажните зими и жарките, наситени с миазми лета ме потискаха и гледах по това време на годината да избягам.
Имах любовници и поклонници, без да смесвам двете неща. Всички бяха убедени, че отново ще се омъжа — все още бях едва на трийсет, бездетна, богата и красавица по общо мнение, а семейството ми беше родствено на императорската династия в Константинопол. Ала макар и да не бях вече в първа младост, не бързах да се обвържа с нов съпруг. Бях твърде млада, когато се омъжих за Ираклий, и нямах никакъв светски опит. Нещастната случайност, която ме лиши от моя повелител, в същото време ми даде възможност да се отърва от някогашната си невинност и аз побързах да се възползвам от нея. Също като Пенелопа се обкръжих с поклонници, които с радост биха взели за жена една дъщеря на фамилията Фока, та макар и вдовица. Но докато тези грандове, повечето с десетина години по-стари от мен, се навъртаха наоколо ми, изпращаха подаръци и ми нашепваха щедри обещания, аз се забавлявах с не толкова издигнати, затова пък кипящи от сила мъже — гондолиери, коняри, музиканти и някой и друг войник, — което значително обогатяваше житейския ми опит.
Неизбежно беше рано или късно да срещна римския проконсул. Венеция е малък град и да си спечели благоволението на местната аристокрация беше един вид негово задължение. От своя страна ние трябваше да бъдем учтиви с него — при римляните благата се разпределят от горе на долу, а той беше човекът на императора във Венеция. Когато трябваше да се раздават земи, военни чинове, привлекателни длъжности в градската управа, Квинт Помпей Фалко беше човекът, който ги разпределяше. Ако пожелаеше, той можеше да пренебрегне градските големци и да издигне никому неизвестни досега хора. Ето защо овластените при предишното управление трябваше да го ухажват усилено, ако искаха да запазят високото си положение. И Фалко също като мен имаше свита от поклонници. В празнични дни се появяваше в храма на Зевс, заобиколен от венециански благородници, които се умилкваха около него, сякаш самият Зевс ги беше удостоил с присъствието си. На много пиршества му се отреждаше почетното място, канеха го на лов в аристократичните имения и често го виждахме на някоя богато украсена баржа да пие вино и да се смее в компанията на един или друг градски големец.
Както вече казах, неизбежно беше да се срещнем. От време на време забелязвах да ме зяпа отдалеч по време на някое голямо събиране, но нито веднъж не му направих удоволствието да отвърна на погледа му. И тогава дойде вечерта, когато вече не можех да избегна пряката среща.
Беше на един официален прием във вилата на Деметрий, бащиния ми брат. След смъртта на баща ми той беше глава на фамилията и поканата му беше равносилна на заповед. Нямах представа, че Деметрий, въпреки че ринеше златото с лопата и имаше множество имения във вътрешността на страната, се домогва до политически пост в новото римско управление. Искаше да стане Началник на кавалерията, което изобщо не беше военна длъжност — та кой би могъл да си представи кавалерия в прорязаната от канали Венеция? — а чисто синекурен пост. Той обаче би му осигурил достъп до постъпленията от митницата. По тази причина той държеше да спечели благоразположението на Помпей Фалко и го беше поканил на приема. И за мой ужас беше определил да седя от дясната му страна на масата. Дали чичо ми не беше решил да се прави на сводник заради няколко дуката? Имах усещането, че е точно така, и не можех да си намеря място от ярост, но не ми оставаше нищо, освен да си изиграя ролята. Не исках да предизвикам скандал точно в дома на чичо си.