Лабиен посочи към портата, вдигна среден пръст и го размаха насреща ми. Не му обърнах внимание, а с куцукане влязох вътре.
За свой ужас забелязах стройната фигура на Цезар Деметрий в най-високата част на театъра, очертана на фона на яркосиньото небе. Измина месец и половина, откакто си счупих глезена по време на един лов за глигани с Цезар. Все още ходех с патерици и ми беше трудно да вървя, камо ли да се качвам по стълби. Той обаче беше решил да застане точно там.
— Появи се най-сетне, Писандре! — посрещна ме Цезар. — Давай бързо горе! Ще ти покажа нещо интересно.
Писандер. Миналото лято всички ние ни в клин, ни в ръкав бяхме удостоени с гръцки имена. Хубавите римски имена Юлий, Луций и Марк бяха забравени и се появиха Евристей, Идоменей и Диомед. Аз, Тиберий Улпий Драко, станах Писандер. Това беше последната мода в сицилианския двор на Цезар, поддържан по настояване на царствения му баща. Следващата стъпка вероятно щеше да бъде налагането на гръцки прически и лепкави помади, после гръцки костюми и накрая, нищо чудно, и задължителна педерастия в гръцки стил. Какво пък, цезарите се забавляват така, както намерят за добре, и аз не бих възразил, ако ми беше измислил някакво героично име като Агамемнон или Одисей например. Но Писандер! Писандер от Ларанда е авторът на чудесния исторически епос „Героичните съюзи на боговете“ и не бих имал нищо против Цезар да ме нарече на него, защото също съм историк. Има още един Писандер — от Камир, написал най-стария известен епос за подвизите на Херкулес. Но познавам и още един, дебел и развратен атински политик, осмян безжалостно от Аристофан, а аз знам, че той е любимият автор на Цезар. Тъй като първите двама са исторически личности от древността и са известни само на специалисти като мен, логично е да се предположи, че той ме е нарекъл на героя на Аристофан. Аз не съм нито дебел, нито развратен, но Цезар много обича от време на време да ни жегне с някоя подобна шегичка.
Като сега например — да кара човек, който едва върви, да се качи до най-горния ред на театъра. С неимоверни мъки допълзях догоре. Цезар изобщо не ме погледна, защото се любуваше отвисоко на чудесния изглед към Етна — тя беше покрита със сняг, само на върха чернееше изригнатата от вулкана пепел и от бушуващото му гърло се виеше тъмен дим. От гледките, които могат да се видят от театъра в Тавромений, дъхът на човек секва, но аз и без това бях останал без дъх от мъчителното изкачване и точно в този момент не бях настроен да се възхищавам от разкриващата се под нас панорама.
Цезар се беше облегнал на една каменна маса на горката площадка, където винопродавците излагат стоката си през антракта. Пред себе си беше разгърнал огромен свитък.
— Това е планът ми за благоустрояване на острова, Писандре. Хвърли един поглед и ми кажи какво мислиш.
Огромна карта на Сицилия покриваше цялата маса. Върху нея биеха на очи няколко червени кръгчета, пет или шест, очертани от решителна ръка. Не очаквах подобно нещо, тъй като уговорката ни беше тази сутрин да обсъдим замисленото от Цезар преустройство на театъра. Една от многото области, в които съм вещ, е архитектурата. Само че Цезар очевидно бе намислил нещо далеч по-мащабно.
— Островът е красив — каза той, — но стопанството му от десетилетия е занемарено. Намислил съм да го възродя с най-грандиозната строителна програма, която някой на Сицилия може да си представи. Например нашият хубав малък Тавромений има вопиюща нужда от приличен царски дворец. Вилата, където живея от три години, е великолепно разположена, признавам, но е доста скромна за един наследник на престола, не мислиш ли?
Скромна, как не! Трийсет-четирийсет стаи на върха на стръмна скала, надвиснала над града, от която се разкрива възхитителна гледка към морето и вулкана. Той почука с пръст по най-горното кръгче вдясно — Тавромений е разположен в североизточната част на Сицилия.
— Какво ще кажеш да превърнем вилата в дворец, като я поразширим? Ела насам, ще ти покажа за какво става дума.
Закуцуках след него. Той ме отведе до онази част на парапета, откъдето се виждаше портикът на вилата му, и започна да ми описва замислените от него стъпаловидни тераси, поддържани от фантастични конзоли и огромни издадени подпори, които щяха да се спускат надолу по скалата до самия бряг на Йонийско море.
— Така ще ми е много по-лесно да слизам до плажа, нали? Защо да не измислим и някакъв начин — например с вагонетка, спускана по въжета? Така ще мога да се придвижвам до долу, без да излизам от двореца си!