Каквато и да е причината, до нас не е стигнала нито една що-годе прилична книга за живота на забележителния Флавий Ромул, само суха хронология и тук-там някой раболепен панегирик. За нрава на неговия наследник, тайнствения Гай Юлий Флавил, не се знае практически нищо, само мястото на раждане — както Флавий Ромул, и той е от Тарако в Испания, където съм роден и аз самият — и държавните постове, които е заемал по време на дългата си кариера, преди да се възкачи на трона. Колкото до последния от тримата големи испанци — Траян VII, чиято фамилия по някакво съвпадение е Драко, но не тя, а делата са му донесли прозвището Дракона, — и тук отново се сблъскваме само с оскъдна хронология.
Не е чудно, че два века след смъртта му никой не се е наел с нелеката задача да опише живота му. За един мъртъв Цезар можеш да пишеш без страх, но къде е човекът, който би го направил? Блестящата епоха на Възраждането твърде бързо отстъпва пред зараждащата се индустриализация и в това мрачно, опушено време печеленето на пари засенчва всичко останало, включително културата и просвещението. И ето ни сега отново в поредния период на упадък, когато короната преминава от едно нищожество към друго, а империята се разпада на отделни части, които пет пари не дават за централната власт. Цялата енергия на управляващите ни като че отива за такива диви начинания като строителството на островърхи пирамиди във фараонски стил на Сицилия. Кой в такава епоха би дръзнал да застане лице в лице с величието на Траян VII?
Аз.
Имам дебел ръкопис, на който мога да се позова. Възползвал съм се неведнъж от положението си в администрацията, за да се ровя в подземията на Капитолия, да отварям шкафове, запечатани преди двайсет столетия, да изваждам на бял свят документи, за чието съществуване отдавна всички са забравили. Ровил съм се в записките на Сената, в данъчни списъци и мемоарите на висши длъжностни лица. С помощта на всичко това ми се удаде да превърна Траян Дракона и неговата епоха в жива реалност — ако не другаде, поне в собствените си мисли и в недописаната си книга.
Каква фигура само! През целия си дълъг живот той е абсолютното олицетворение на силата, проницателността, целеустремеността и енергията. С тези свои качества Траян VII застава редом с основателя на империята Август Цезар, с Траян I и Адриан, с Константин и Максимилиан III, с великия си земляк Флавий Ромул. През всичките години досега се запознавах с него — запознавах се с Дракона! — и досегът до великата му душа ме обогати и укрепи духа ми.
Какво знам за него, за този велик император, този Дракон, този мой далечен предшественик?
Първо, че е незаконороден. Дълго се рових в регистрите на Тарако и околните селища за целия период от 2215 до 2227 O.P., което би трябвало да е напълно достатъчно, и макар да открих няколко души с фамилията Драко в данъчните списъци, никой от тях не се беше женил официално или нямаше потомство, вписано в регистъра. Така че родителите на Дракона остават неизвестни, знае се само, че е бил зачислен на военна служба през 2241 O.P. в Трети испански легион, от което си правя извода, че е роден между 2220 и 2225 O.P.
По това време империята все още формално е под гръцко управление, но Испания, както и повечето западни провинции, е практически независима. Тогава император е Лъв XI. Той се интересува повече от оставените от древните гърци произведения на изкуството, с които пълни двореца си, отколкото от случващото се в европейските територии на империята. Официално тези територии са поверени на западния император Никифор Кантакузин, негов далечен братовчед, но той е просто една от многото марионетки, заемали римския престол в този период. Знае се, че дори не стъпвал в Рим, а предпочитал да прекарва времето си някъде на юг, близо до Неапол.
Въстанието на Запад започва от Испания, от родния ми град Тарако, с което особено се гордея. Храбрият и енергичен Флавий Ромул, син на овчар и може би дори незнаещ да чете, повежда армия от същите голтаци като него, сваля управниците на провинцията и се провъзгласява за император. Това става през 2193 O.P. Тогава е между двайсет и пет и трийсетгодишен.
Никифор Кантакузин решава, че въстанието е просто някакъв дребен метеж, и е съмнително, че василевс Лъв XI изобщо е знаел за него в началото. Ала не след дълго съседната провинция Лузитания преминава на страната на метежника, след нея Британия и Галия. Една по една западните територии се отдръпват от безпомощното правителство в Рим, докато най-сетне Флавий Ромул влиза в столицата, превзема императорския дворец, праща войска на юг да арестува Никифор и го заточава в Египет. През 2198 година пада и цялата Източна империя. Лъв XI предприема прословутото си пътешествие от Константинопол до Равена, където подписва договора, провъзгласяващ Флавий Ромул за император не само на Запада, но и на източните територии.