Флавий управлява в продължение на трийсет години. Обединението на империята не му е достатъчно и той предприема още една изумителна стъпка — обиколка на Африка откъм юг, която го извежда до бреговете на Индия, а може би и по-далеч, до непознати земи отвъд нея. Флавий е първият от императорите-мореплаватели и вдъхновяващ пример за още по-прославения пътешественик Траян VII. Ала честолюбието му е безгранично. Той мечтае за пътешествия на запад, към двата континента на Нова Рома отвъд океана. Стотици години преди него безразсъдният император Сатурнин пропилява огромни суми в стремежа си да завоюва Перу и Мексико, но претърпява съкрушително поражение. Провалът на това начинание до такава степен отслабва империята както във военно, така и в стопанско отношение, че само за някакви си петдесет години гърците успяват напълно да я завладеят. Благодарение на тази печална страница от нашата история Флавий си дава ясна сметка, че никога няма да покори свирепите народи от Новия свят, но се надява поне да установи с тях търговски отношения и още от самото начало на царуването си прави опити в тази насока.
Наследникът му — Флавий надживява всичките си синове — е също испанец от Тарако, Гай Юлий Флавил, но от знатно потекло, чието семейство вероятно е финансирало въстанието на Флавий. Той също е могъщ воин и блестящ император, но между две личности от такъв мащаб, каквито са Ромул и Траян Дракона, днес ни се струва по-скоро обединител, отколкото новатор. По време на царуването си между 2238 и 2253 O.P. той продължава изследователската политика на своя предшественик, като набляга повече на пътешествията до Новия свят, отколкото до Азия и Африка. В същото време Флавил се стреми да укрепи връзката между двете части на империята, латинската и гръцката — нещо, на което самият Ромул обръща твърде малко внимание.
Именно по времето на Гай Флавил израства Траян Дракона. Първото му военно назначение изглежда е в Африка, където скоро се отличава при потушаването на Александрийското въстание, а после и в спирането на грабежите на юг от Картаген, където върлуват пустинни банди. Не е ясно как е попаднал в полезрението на императора, но вероятно причината е в испанския му произход. Във всеки случай през 2248 O.P. той вече командва преторианската гвардия. Тогава е едва двайсет и пет годишен. Не след дълго получава званието Първи трибун, после и консул, а през 2252 O.P., година преди смъртта си, Гай Флавил официално го осиновява и го обявява за свой наследник.
Сякаш Флавий Ромул се е преродил, когато Траян Дракона се възкачва на трона под името Траян VII. На мястото на надменния патриций Гай Флавил идва още един испански селянин, изпълнен с неизтощимата енергия, отвела Флавий до върховете на властта, и могъщият му смях отеква по целия свят от висотата на престола.
И наистина Траян е Флавий, но в по-голям мащаб. И двамата били едри мъже, но Траян бил истински великан. (Аз, неговият далечен потомък, също съм много висок.) Тъмната му коса се спускала почти до кръста. Челото му било високо и благородно, очите му — зорки и пронизващи като на орел, а гласът му се чувал от Капитолийския хълм до Яникула. Можел да изпие бъчвичка вино и да не му проличи. Живял осемдесет години и имал пет жени — не по едно и също време, бързам да уточня — и безброй любовници. Наплодил двайсет законни деца, десетото от които е собственият ми далечен прадядо, и такава орда от копелета, че днес почти във всеки град по света може да се види ястребовото му лице, оживяло чрез някой негов далечен потомък.
Обичал не само жените, а и изкуството, особено скулптурата и музиката, покровителствал и науките, които били занемарени при изнежените, свикнали на лек живот гърци. Траян отделил много средства за съживяване на математиката, астрономията и инженерното дело. Обновил изцяло древния център на Рим, като го напълнил с дворци, университети и театри, сякаш дотогава нямало такива. Но това изглежда му се видяло недостатъчно и той се насочил на изток, към провинцията Панония, и превърнал малкото градче Вения на река Данубий във втора столица със собствен голям университет, театри, огромна сенатска сграда и императорски дворец — едно от чудесата на света. Твърдял, че Вения, макар и по-мрачна и студена от слънчевия Рим, е по-близо до сърцето на Европа. Той не би допуснал империята отново да бъде разделена. Построявайки втора столица в центъра на Европа, Траян имал поглед както върху Британия и Галия, така и на север към тевтонците и на изток към гръцките територии, при това без да изпуска юздите от собствените си ръце.