Той обаче не оставал задълго в новата си столица, както впрочем и в Рим. Бил постоянно в движение — ту се появявал в Константинопол, за да напомни на азиатците, че имат император, ту тръгвал към Египет, Сирия или Персия, често се насочвал на север на лов за диви зверове в Хиперборейските земи или посещавал родната си Испания, където превърнал древния град Севиля в главно пристанище за корабите, заминаващи за Новия свят. Бил неуморим.
А след двайсет и пет години царуване дошъл мигът, когато потеглил на най-голямото пътешествие в живота си — онова, заради което ще го помнят поколенията. Околосветското пътешествие, започнало и завършило в Севиля и обхванало почти всички народи по земното кълбо — и цивилизовани, и варварски.
Дали някой преди него си е представял подобно нещо? В историческите документи, които съм виждал, не се споменава нито дума за такова начинание.
Разбира се, едва ли някой се е съмнявал сериозно, че светът е сфера и може да бъде обиколен. Това се вижда с просто око, когато гледаме към хоризонта, и представата, че някъде има край и непредпазливите моряци ще се стоварят в пропастта, е просто залъгалка за деца. Нямаме никакво основание и да се боим, че някъде в южните морета има непроходима зона, обхваната от пламъци, както вярват от памтивека простите хора. Минали са двайсет и пет века, откакто първите мореплаватели са заобиколили най-южния край на Африка, а още никой не е видял стени от огън.
Но дори и най-смелите моряци не са и помисляли някога да обиколят земното кълбо през средата, та камо ли да опитат, преди Траян да потегли от Севиля. От дотогавашните пътешествия вече се е знаело за съществуването на втори океан, може би дори още по-голям от онзи, който разделя Европа от Новия свят. Откъм източната страна на този огромен океан се намират Мексико и Перу, от западната — Китай и Япония, а по-нататък е Индия. Но какво лежи между тях? Дали в средата на това Западно море няма други империи, по-могъщи от Китай, Япония и Индия, взети заедно? Ами ако някъде там има империя, способна да засенчи дори самия Рим?
Траян Дракона ще остане в историята с опита си да разбере, та дори и с цената на собствения си живот. Сигурно се е чувствал непоклатим на престола, за да се реши да остави столицата си на своите подчинени за толкова дълго време, а може би просто не го е било грижа, толкова е бил завладян от мисълта за предстоящото пътуване.
Околосветското му пътешествие, продължило пет години, според мен е едно от най-големите постижения в цялата човешка история и може би съперничи по важност с основаването на империята от Август Цезар и разширяването й при Траян I и Адриан. Точно това ме накара най-вече да се заема с изучаването на живота му. Той не намира империя, способна да засенчи Рим, затова пък открива множество островни държави в Западното море, чиито стоки така обогатяват живота ни днес. Нещо повече, откритият от него път през тясната долна част на северния континент на Новия свят ни дава постоянен достъп до азиатските земи от всички посоки.
Ала макар в общи линии да знаехме основното за пътешествието на Траян, дневникът му, пълен с интересни подробности, беше изгубен в продължение на векове. Ето защо възторгът ми нямаше край, когато в началото на годината един от моите сътрудници ми докладва, че ровейки се в архива на морското ведомство в Севиля, съвсем случайно се натъкнал на този дневник. Наредих да ми го пратят с държавен куриер в Тавромений и това отне шест седмици — пакетът трябваше да пътува по суша, тъй като не бих рискувал да го поверя на капризите на стихиите.
Ала дали беше богатото на детайли повествование, за което копнеех, или просто съдържаше сухи навигационни данни, дължини и ширини, ъгли и измервания?
Нямаше как да разбера, преди да го отворя. За лош късмет тъкмо този ден Цезар Деметрий се върна от едномесечната си почивка в Африка. Едва имах време да разгърна пакета и да прокарам пръст по ръба на потъмнелите от времето пергаментови страници, когато пристигна пратеник със съобщение, че Цезар ме вика незабавно при себе си.
Както вече споменах, Цезар Деметрий не е от най-търпеливите. Забавих се само колкото да погледна началото на текста и с трепет познах в несръчно изписаните редове почерка на Траян Дракона. Погледнах само още веднъж, някъде около стотната страница, и се натъкнах на пасаж, описващ срещата с някакъв островен крал. Да, да, да! Това беше дневникът, който Дракона си беше водил по време на пътешествието!