Връчих пакета на иконома си, надежден сицилианец от освободените роби на име Панталеон, и му обясних точно какво ще му се случи, ако стане нещо дори с една страница от ръкописа, докато ме няма.
Упътих се към двореца на върха на скалата и заварих Цезар в градината, зает да оглежда двойката камили, които беше довел със себе си от Африка. Беше облечен в някакви дълги пустинни одежди с качулка, а в пояса си беше затъкнал необикновено красив извит ятаган. През петте седмици в Африка толкова беше почернял от слънцето, че лесно можеше да мине за арабин.
— Писандре! — провикна се Цезар.
В негово отсъствие бях забравил това идиотско име. Той се усмихна и белите му зъби блеснаха върху потъмнялото лице.
Изрекох всички любезности, полагащи се за случая, но той само махна с ръка, сякаш отпъждаше муха.
— Знаеш ли за какво си мислех през цялото време, Писандре? За нашия велик проект! За нашето безподобно начинание! И знаеш ли, разбрах, че не бива да се приключи само с това. Реших да направя Сицилия своя столица, когато стана император. Няма защо да живея на север, където е студено и дъждовно, щом мога да съм толкова близо до Африка. Обичам Африка безумно! Затова трябва да построим в Панорм и сграда за Сената, както и големи вили за всички мои придворни, също и библиотека… Знаеш ли, Писандре, че на целия остров няма място, достойно да се нарече библиотека? Но можем да разделим онова, което се съхранява в Александрия, и да пренесем половината тук, когато построим подходяща сграда. А после…
Ще ви спестя останалото. Ще ви кажа само, че лудостта му беше навлязла в нова фаза на неудържима мегаломания. И аз бях първата й жертва, защото Цезар ме осведоми, че още същата вечер трябва да замина на обиколка из острова, за да търся подходящи места за всички архитектурни чудеса, замислени от него. Намерението му беше да направи от Сицилия онова, което Август Цезар беше направил от самия Рим — най-голямото чудо на епохата. Планът строителството да започне от новия дворец в Тавромений беше забравен. Най-напред трябваше да прекосим целия остров от Тавромений до Лилибей и от Ерикс до Сиракуза, спирайки във всяка една точка между тях.
Така и направихме. Сицилия е голям остров и пътуването ни отне два месеца и половина. Цезар е приятен спътник — все пак е остроумен, интелигентен и жизнерадостен, а обстоятелството, че е луд, не беше чак толкова важно. Пътувахме разкошно, а заради счупения ми глезен почти през цялото време ме носеха в носилка, което ме караше да се чувствам като някой древен монарх — фараон или поне Дарий Персийски. Това обаче ми попречи да надникна в дневника в продължение на седмици — можех да го чета в спалнята си, но Цезар е докачлив и ако ме изненадаше и откриеше, че пилея силите си за нещо, несвързано с настоящата ми работа, спокойно можеше да грабне свитъка и да го хвърли в огъня. Затова връчих дневника на Спикуло и му казах да го пази като зеницата на очите си. Много нощи след това се въртях неспокойно в леглото и си представях фантастичните приключения на Траян, макар да знаех, че действителността далеч ще надмине всичките ми очаквания.
Когато най-сетне се върнах в Тавромений, взех книгата от Спикуло и три дни и три нощи не мигнах, докато не изчетох и последния ред. И заедно с чудесата и красотите открих в нея много неща, които не си бях представял и които далеч не бяха толкова приятни.
Император Траян беше прекрасен разказвач, неговият стил — прост, лаконичен и стегнат, не можеше да не ми напомни за Юлий Цезар, друг велик мъж, който умеел да си служи с перото така добре, както и с меча. Изглежда дневникът не беше предназначен за широката публика и оцеляването му в архива беше просто щастлива случайност.
Разказът започва от севилските докове — за пътешествието са построени пет кораба, като най-големият от тях е едва сто и двайсет тона. Траян описва в най-малки подробности екипировката, с която тръгва. Естествено, оръжие — шейсет арбалета, петдесет фитилни аркебузи (тогава последна дума на техниката), тежки артилерийски оръдия, копия, пики, алебарди, щитове. Наковални, точила, мехове, горнила, фенери, оръдия и инструменти, с които биха могли да се построят цели крепости. Лекарства, мехлеми и настойки. Шест дървени квадранта, шест метални астролабии и шест компаса. За търговия с вождовете на новооткритите острови били взети бутилки с живак, медни кюлчета, бали памук, кадифе, коприна, брокат, хиляди миниатюрни звънчета, рибарски кукички, огледалца, ножове, мъниста, гребени, медни и месингови гривни и какво ли още не. Всичко това беше описано с чиновническо усърдие — една страна от характера на Траян, за която не бях подозирал.