Идва денят на отплаването. По река Бетис от Севиля до океана, после към Канарските острови, където обаче нямало и помен от големите кучета, дали име на островите. За сметка на това открили забележителното водно дърво, в чийто гигантски раздут ствол бил побран целият воден запас на острова. Мисля, че то вече е изчезнало, тъй като оттогава никой не го е виждал.
После е прекосяването на океана до Новия свят, продължило дълго заради безветрието. Пътешествениците пресекли екватора и вече не виждали Полярната звезда. От жегата катранът по шевовете се топял и палубите били горещи като пещ. Но по някое време излязъл попътен вятър и пътуването продължило леко и бързо. Скоро стигнали южния континент на мястото, където издадената му част е най-близо до африканския бряг. Перуанската империя не се простирала чак дотук и пътниците били посрещнати от дружелюбни голи хора, които имали обичай да ядат човешко месо, но „само това на враговете“, както подчертава императорът.
Намерението на Траян било да заобиколи континента от юг — изумително начинание, като се има предвид, че никой не знаел докъде се простира той и с какво ще се сблъскат по пътя си. Възможно било изобщо да няма край, нито морски път на запад, а земя, простираща се до самия полюс. Освен това не било изключено да се натъкнат на перуанците. Те обаче потеглили на юг, навлизайки във всеки по-дълбок залив с надеждата, че това може да е краят на континента и връзка с откритото море отвъд.
Няколко от тези заливи се оказали устия на големи реки, но по бреговете им живеели диви враждебни племена. Това правело изследването им опасно, ето защо Траян решил да продължат все на юг покрай брега. Времето дотогава било горещо, но постепенно се влошило, небето притъмняло и вятърът станал леден. Те обаче вече знаели, че на юг от екватора сезоните са обърнати и по време на нашето лято там е зима, затова не се изненадали.
Не след дълго се развилняла такава зима, каквато никой не бил виждал. Заедно с нея дошъл и бунтът. Капитаните на два от корабите обявили, че се връщат. По този повод Траян пише в дневника си: „Те ме поканиха да се срещнем и да обсъдим положението. Всъщност целта им беше просто да ме убият. Пратих на първия кораб петима верни мъже с писмо и още двайсет с друга лодка, но така, че да не ги видят от кораба. Още със стъпването си на палубата моите хора убиха капитана, а после мъжете от втората лодка се качиха на борда.“ Бунтът е потушен. Тримата му водачи са екзекутирани веднага, още единайсет мъже са оставени на брега на скован от лед остров, където не се виждало и едно зелено стръкче. Не съм очаквал от Траян Дракона да бъде милостив към заговорниците, но от спокойствието, с което описва как тези хора са били оставени да загинат от ужасна смърт, ме побиха тръпки.
В студените земи на юг пътешествениците открили раса от голи великани, високи близо два метра и половина според думите на Траян, и пленили двама, за да ги отведат в Рим и да ги показват. „Те ревяха като бикове и призоваваха демоните, на които се кланят. Оковахме ги във вериги и ги затворихме на два различни кораба. Те обаче не пожелаха да поемат никаква храна и скоро умряха.“
Пътешествениците продължили на юг към полюса сред зимен мрак и виелици, но проход още не се виждал и дори самият Траян започнал да се замисля дали да не се откажат. Сега морето било почти непроходимо от плаващи ледове. Моряците обаче открили вид тлъсти птици, които не можели да летят, а само да плуват, и се установили на лагер на брега. Останали там три месеца, а през това време запасите им от храна се стопили. Когато времето се пооправило, най-сетне се решили да продължат й почти веднага стигнали до мястото, известно днес като Траянов пролив. Императорът пратил на разузнаване един от капитаните си и той установил, че проливът е тесен, но дълбок и със силно течение, а водата е солена, което доказвало, че не става дума за река, а за път към Западното море!
Преминаването през пролива било невъобразимо трудно — сред остри като ножове скали, непрогледни мъгли и въртопи, от които водата кипяла и клокочела. Но вече започнали да се мяркат зелени дървета, на брега проблясвали огньовете на местните жители, а не след дълго пред тях се ширнал и океанът. „Небето беше изумително синьо, облаците пухкави, а вълните едва се къдреха и блестяха от яркото слънце.“ Цялата картина била толкова спокойна и безметежна, че Траян дал на новия океан името Пасифик — тих.
Сега планът му бил да плава все на запад, защото му се струвало очевидно, че Япония и Китай не може да са далеч, пък и не искал да рискува да тръгне на север покрай брега, за да не влиза в досег с войнствените перуанци — неговите пет кораба не биха могли да излязат срещу цяла империя.