През тези три дни и нощи, докато четях дневника, не се срещах с никого — нито със Спикуло, нито с Цезар, нито с жените, с които разгонвах скуката при престоя ми в Сицилия.
След като пустата част на Пасифика останала зад гърба им, пътешествениците се натъквали на все нови острови. Местните вождове ги посрещали в украсени със злато и паунови пера лодки и им поднасяли богати дарове. Траян разказва за невиждани чудеса — рогати риби, миди колкото овца, дървета, чиито листа имат крачета и падайки на земята, се разбягват, крале, наречени раджи, с които не можеш да разговаряш очи в очи, а само през тръби, прокарани в стените на дворците им. Острови, богати на подправки, на злато, на перли — чудо след чудо, и всичките покорени от непобедимия римски император в името на вечния Рим.
Най-сетне всички тези странни островни владения отстъпили място на познатите земи. Вече се виждала Азия, китайският бряг. Траян слязъл на брега, разменил подаръци с китайския монарх и го убедил да му даде хора, вещи в книгопечатането, правенето на барут и производството на порцелан. Тяхното изкуство дало тласък на новата епоха на разцвет, която наричаме Възраждане.
След това Траян посетил Индия и Арабия, натоварил корабите със скъпа стока и обиколил Африка от юг. Този път вече бил изминаван неведнъж, но в обратна посока.
Обикаляйки Африка, Траян вече знаел, че е извършил околосветско пътешествие, и побързал да се върне в Европа, като се насочил най-напред към югозападната част на Лузитания, а оттам покрай южния испански бряг се добрал до река Бетис и Севиля, отправната точка на пътешествието. „Моите моряци заслужават вечна слава — пишеше той в заключение — не по-малко от аргонавтите на Язон, тръгнали да търсят златното руно.“
Имаше и един интересен постскриптум. Траян беше писал в дневника си през всеки един ден от пътуването. При връщането в Севиля датата е девети януари 2282 O.P. Ала когато слиза на брега, разбира, че там е десети януари. Плавайки на запад около света, пътешествениците изгубват някъде един ден. Това си остава загадка, докато астрономът Макробий от Александрия установява, че Слънцето изгрява с разлика четири минути за всеки меридиан, което при триста и шейсет градуса прави 1440 минути — един пълен ден. Това е най-убедителното доказателство, ако някой изобщо би дръзнал да се усъмни, че Траян е направил околосветско пътешествие. Чрез него той отваря едно сандъче с невиждани чудеса и не пропуска да се възползва от тях през двете десетилетия абсолютна власт, които му остават до смъртта му на осемдесетгодишна възраст.
Бихте могли да предположите, че аз, след като имах в ръцете си най-важния документ от царуването на Траян VII, незабавно ще се заема с довършването на изключителната му биография. Но не стана така, не. И ето причината.
Четири дни след като довърших четенето и главата ми още гърмеше от направените открития, от Италия пристигна пратеник с вестта, че император Лодовик Август е умрял от апоплектичен удар и синът му Деметрий Цезар е новият император, Деметрий II Август.
Бях с Цезар, когато получихме новината. Той не изглеждаше нито опечален от кончината на баща си, нито доволен, че вече е първият човек в империята. Просто се усмихна със своята бегла усмивка, само потрепване на ъгълчето на устните, и каза:
— Е, Драко, май ще трябва пак да си стягаме багажа — толкова скоро след предишното ни пътуване.
Не исках да повярвам — и никой от нас не искаше, — че Деметрий един ден ще бъде император. Всички се надявахме, че Лодовик ще намери някакъв начин да заобиколи тази необходимост, например като открие някой свой незаконен син, на когото да отдаде предпочитание. Та нали тъкмо той беше отпратил Деметрий в Сицилия и му беше забранил да стъпва на континента, макар да удовлетворяваше всичките му прищевки!