Ала сега заточението беше свършило. И в същия този миг умря и планът на Цезар да благоустрои Сицилия.
Сякаш никога не беше съществувал.
— Ти ще си един от министрите ми, Драко — каза ми новият император. — Ще те направя консул още тази година. Аз ще бъда другият. Освен това ще ти поверя длъжността министър на благоустройството. Столицата без съмнение се нуждае от благоустрояване. Замислил съм нов дворец, после може би ще се наложи да постегнем Капитолия, освен това има някои интересни чужди богове, които сигурно ще са доволни да имат свои храмове в Рим, и…
Ако бях Траян Дракона, сигурно щях да убия нашия откачен Деметрий в същия момент и сам да заема престола, което щеше да е от полза и за мене, и за цялата империя. Аз обаче съм само Тиберий Улпий Драко и Деметрий стана император. Останалото го знаете.
Колкото до книгата ми за Траян Дракона — какво пък, може един ден да я довърша, когато въображението на императора секне и за мен не остане работа. Това обаче едва ли ще стане някога, а ако стане, никак не съм сигурен, че ще имам желание да направя публично достояние всичко онова, което прочетох в дневника на околосветското му пътешествие. Ако трябваше да разкажа за огромното постижение на моя далечен прадядо, дали бих се осмелил да разкрия цялата истина? Не мисля. Затова с облекчение оставям недовършения си ръкопис да събира прах на полицата. Целта ми беше да се ориентирам в характера на този мой далечен родственик, но явно се потопих твърде дълбоко и го опознах по-добре, отколкото бих искал.
2568 O.P.: ЦАРСТВОТО НА ТЕРОРА
— Снощи — каза Квинт Цестий — императорът вечеря с риба и гъби, поръсени със счукани перли, леща с оникс и ряпа с кехлибар. Този човек има стомах на вол и мозък на откачен.
— Мислиш, че е луд, така ли? — дяволито попита Сулпиций Силан. — Аз пък не мисля така. Според мен е просто палавник.
— Палавник! — мрачно изрече Цестий. — Прав си. Храни кучетата си с гъши дроб. Спи на легло от чисто сребро, а дюшекът му е пълен със заешки пух и яребичи пера. Покрива мебелите си със златоткани покривки. Да, голям палавник.
— Преди да си потопи краката в басейна, изливат цели кофи с шафран във водата — допълни Силан.
— И му готвят в сребърни тенджери.
— Виното му се ароматизира с маков сок.
— Една вечер храната му е оцветена в синьо, на следващата е зелена, после пурпурна…
— Кара колесница, запрегната с четири слона, пред Ватиканския дворец.
— А предната седмица — с камили. Следващата сигурно ще са кучета, после лъвове.
— Побъркан! — заключи Цестий.
— Не, просто палавник — заяви Силан.
И двамата се засмяха, макар да знаеха, че все по-необузданото разточителство на император Деметрий II съвсем не е за смях. Цестий беше префект на императорските финанси, а Силан стоеше от срещуположната страна на хазната — беше префект на обществените финанси. При някои императори тези две институции бяха строго разграничени. Други нямаха нищо против да бръкнат в личните си фондове, за да строят акведукти, да организират гладиаторски игри и да издигат нови обществени здания. Император Деметрий обаче не правеше разлика между императорските и обществените средства. Той ги харчеше както намери за добре и оставяше Силан и Цестий да си блъскат главите откъде точно да намерят пари. А през последните няколко години положението ставаше все по-лошо.
В първия ден на месеца двамата ковчежници обядваха заедно в сградата на сенатските канцеларии, предназначена за висши чиновници. Бяха любопитна двойка — мрачният Квинт Цестий беше объл като бъчва, висок, бузест и червендалест, а жизнерадостният Сулпиций Силан беше дребен и мършав, пъргав и стегнат като кинжал, който би могъл да се скрие в някоя гънка на просторната тога на Цестий. Обедите им всеки път бяха едни и същи — чиния със сурови зеленчуци и ябълки за Цестий и цяла процесия от гастрономически шедьоври за дребния Силан. Цестий, дебел от дете, макар винаги да се бе ограничавал, често се питаше как успява мършавият му колега да побере толкова храна за едно ядене.
Без да вдига поглед от глиганския бут, Силан промърмори:
— Получих писмо от брат ми в Испания. Пише, че кампанията на граф Валериан Аполинарис по възстановяването на империята в провинцията е приключила и можем скоро да го очакваме в столицата.
— Чудесно! — мрачно заяви Цестий. — И ще има голям пир в чест на победителя. Милион и половина сестерции ще бъдат хвърлени на вятъра само за едно ядене — мозък от фламинго, кефал на фурна върху подложка от зюмбюли, печено от гигантски северен елен, стогодишни вина и така нататък. И всичко това заради Аполинарис, който няма да е във възторг от начинанието и ще седи като каменен египетски бог, почти без да докосне храната. Само че при всички положения парите ще трябва да намеря аз. Или ти.