Каквото заръчал, това и предал вестителят на Белин. Щом чул за ставащото, той много се ядосал, препуснал в пълен галоп и преминал през друга теснина, преведен в гръб на противника от някакъв местен селянин. Така той пристигнал на полесражението, когато силите на Брен вече били на изчерпване. Белин веднага дал знак за битка и се впуснал в сражението начело на своите петдесет хиляди воини с вика: „Британия!“ А Брен му отвърнал с вика: „Франция!“
Римляните били стъписани, а британците се нахвърлили да ги убиват и в крайна сметка всички римляни били изклани. Брен и Белин се върнали обратно и се разположили на стан пред стените на града, след което издигнали гора от бесилки и качили на тях всички деца, които богатите римляни им били дали като заложници. Тогава градът се предал и двамата били коронясани за императори, а римляните се задължили да им плащат ежегоден данък.
Поради тази причина ми се струва, че всъщност ти трябва да притежаваш върховенството над римляните, нещо повече, да бъдеш император на Рим. Претенции предявявате и ти, и те: аз не знам по-добър начин за решаване на спора от това да излезете едни срещу други и който съумее да се възползва по-добре от обстоятелствата, нека да надделее и в края на краищата да получи повече.
Господарю, ще ти кажа и още нещо. Спомни си, че Мерлин дойде в твоя двор в същия ден, когато ти бе коронясан за крал. Той ти каза, че е имало двама крале в Британия, които същевременно са били крале на Франция и императори на Рим. Господарю, ти си крал на Франция и ти казвам, че ще бъдеш и император на Рим, ако имаш сърце да го покориш. Защото Мерлин никога не лъже, а винаги е казвал само истината. Така че поемай през морето, свиквай рицарството и влизай в битка с римляните. Казвам ти, че ще спечелиш победата, защото разполагаш с най-великото рицарство на света.
Тогава и дванадесетимата съветници в един глас извикали:
— Господарю Артуре, потегляй с пълна сила, завладявай Рим и цяла Ломбардия, а ние ще те подкрепяме с всичко, което имаме на разположение!
Като чул възгласа на своите барони, Артур почувствал огромен прилив на радост и им казал:
— Сеньори, струва ми се, че крал Лот произнесе забележителна реч. След като изслушах неговия разказ, съм убеден, че дори римляните да не бяха дошли тук, аз трябваше да отида там, за да си възвърна онова, което моите предци са притежавали.
Сетне Артур се върнал в двореца, отишъл при римските пратеници и им заявил:
— Сеньори, сега можете да бъдете сигурни, че съм изпълнен с удивление откъде императорът е почерпил толкова много кураж, че да ви изпраща при мен с изискването да съм ви плащал данъци, и да ми нанасяте обида с начина, по който си позволихте да разговаряте с мен. Не се съмнявайте, аз ще изкореня всякаква представа, че се намирам в някакво робско положение спрямо него. Кажете му, че преди да изминат осем месеца, ще съм се приближил на такова разстояние от Рим, че моята войска ще мята копия в града, стига, разбира се, той да не излезе, за да се сразим на бойното поле. Моето желание е да вляза в битка с него: тяло срещу тяло, воин срещу воин.
На което пратениците отвърнали:
— Уверяваме те, че императорът ще се изправи срещу теб начело на двеста хиляди души, че дори повече.
С тези думи те с горда походка и без дори да се сбогуват, напуснали залата. Сетне излезли от крепостта и се отправили към морето, а след като го преплавали, пропътували цялото разстояние до Рим, за да се изправят най-сетне пред императора. Разказали му всичко, което били свършили, оплакали се, че британците са надменен и могъщ народ и че разполагат с най-блестящото рицарство в света благодарение на Кръглата маса, която били основали там.
— Съобщаваме ти, императоре, че предадохме на Артур твоето послание, а той отвърна, че ще се посъветва какъв отговор да ни даде. Сетне отведе дванадесетима свои благородници, които прекараха дълго време в покоите му. Какво са се съвещавали, не знаем, но Артур ти изпраща известие, че преди да изтекат осем месеца, ще дойде толкова близо до Рим, че войниците му ще могат да мятат в града копията си, ако ти не му излезеш насреща.
Като изслушал пратениците си, императорът силно се разгневил, издал заповед да бъдат разпратени харти и послания, скрепени с неговия печат, и по този начин набрал най-голямата войска, каквато някога човешко око било виждало, съсредоточавайки в нея войници, стрелци с лък, голям рицарски корпус, тежка конница и тежка пехота, въоръжена с копия и пики. Призовал на помощ и краля на Испания, който бил сарацин и който довел сарацинска войска, каквато нито човек бил виждал, нито владетел бил притежавал дотогава.