Тогава кралят наредил на своите хора да се приготвят за заминаване след три дни за Рим. Ден преди да потегли, Артур бил в парижкия си дворец в компанията на племенника си Говен, сенешал Кей, краля на Дания Гияк и крал Лот от Оркни. Тогава четирима вестители слезли от конете при дворцовото стълбище, качили се в хола и го поздравили. Когато ги видял, Артур ги познал и ги попитал:
— Сеньори, защо сте дошли тук? За Бога, кажете ми как е съпругата ми и племенникът ми Мордред! Всичко ли е наред при тях?
А вестителите му отвърнали:
— Кралю, ще ти кажем новините, за които ни питаш. Да знаеш, че твоят племенник Мордред заговорничеше предателски срещу теб, защото се ожени за твоята съпруга, започна да носи короната още през първия месец, откакто ти напусна страната, и спечели на своя страна сърцата на хората. Няма крепост, която да не е пълна със стрелци, рицари и войници, няма рицар, който да се е противопоставил на волята му и да не е бил убит. На всичко отгоре дръзна да повика саксонците, имащи роднински връзки с Енджис, който води толкова много войни с твоя баща, и сега в цяла Британия не позволява да се отслужват литургии или утренни богослужения. Казваме ти, че ако не спасиш страната от този човек, ще я изгубиш, пък и по-добре е ти да отвоюваш собствената си държава, отколкото това да го стори някой друг.
При тези вести сърцето на Артур се преизпълнило с голяма мъка и неудържим гняв, и той веднага свикал на съвет своите барони, за да обсъди с тях как да се справи с положението. Всички те били на мнение, че трябва да се върне и да отвоюва страната си, а успее ли да залови Мордред, да го изгори жив. Към този съвет се присъединили дори Говен, който бил негов брат, и крал Лот от Оркни, неговият баща, комуто се искало да потъне в земята от срам.
Артур възприел този съвет и още на следващия ден се отправил на път заедно със своите рицари. Те бързо стигнали до Нормандия и вдигнали платна. Ала Мордред, който научил за пристигането им от свои доносници в свитата на краля, събрал саксонци, войници и рицари и отишъл на морския бряг, за да причака Артур. Така крал Артур се приготвил да дебаркира, а Мордред — да му попречи.
Слизането на сушата се оказало изключително опасно и монсеньор Говен тръгнал да акостира начело на двадесет хиляди души. Можете да бъдете сигурни, че той се чувствал много посрамен заради предателството на Мордред. И тъй, той предприел дебаркирането, ала насреща му се оказал брат му с петдесет хиляди саксонци. Те започнали да хвърлят копия, камъни и стрели срещу британците, които им отвърнали със същото. Говен обаче бил сполетян от нещастие, защото не бил закопчал добре своя шлем, а един саксонец го нападнал с гребло и така го ударил по главата, че го проснал мъртъв.
Смъртта на Говен предизвикала голяма покруса сред неговите съратници. Господи, каква загуба на един толкова ценен предводител било това! Той бил прекрасен рицар, добър, верен и мъдър мъж, справедлив в оценките и умел оратор. Господи, каква огромна печал царяла навсякъде след неговата смърт! От кораба му се носели такива гръмки ридания, че човек можел да ги чуе от две левги разстояние.
В същата битка били покосени още Сагремор, Бедивер и сенешал Кей. Там приключил животът на толкова знатни мъже! Всички двадесет хиляди рицари до един били избити или издавени. Дори корабите, с които дошли, били насечени на стотици парчета и пратени на дъното.
Когато узнал, че двадесетте хиляди рицари са загинали, Артур много се опечалил. А новината за смъртта на Говен предизвикала такава ярост у него, че сърцето му щяло да се пръсне, той се строполил на кораба и припаднал повече от петнадесет пъти, но в края на краищата британците го свестили и вдигнали на крака. Със сигурност обаче мога да ви кажа, че за такава скръб, каквато крал Лот изпитвал по сина си Говен, едва ли някой някога бил чувал.
Тогава флотата акостирала на брега, крал Артур — също, те превзели с пристъп пристанището, дебаркирайки от корабите, ала мнозина намерили смъртта си, преди още да стъпят на сушата. Артур отново бил споходен от голямо нещастие, защото в опита си да слезе на брега, крал Лот бил прострелян в гърдите от един войник. Над тялото му отново се разнесли гръмогласни ридания.