— Да, Йосифе, именно Аз съм Този, за Когото говориш. Точно както го казваш, така и трябва да го вярваш. И тъй като си видял всичко това, ще бъдеш спасен и ще пребиваваш във вечна радост.
— О, Господи! — възкликнал отново Йосиф. — Кълна се в Твоето милосърдие, имай милост, съжали се над мен, защото заради Теб съм хвърлен в тази тъмница. През всичките си дни съм Те обичал, Господи, ала не се осмелявах да Ти го кажа, защото си мислех, че няма да ми повярваш заради хората, с които дружах и които причиниха Твоите мъки.
Тогава Господ рекъл на Йосиф:
— Йосифе, няма лошо, ако Моят приятел общува с Мои неприятели, ти сам можеш да съдиш за това: когато едно нещо е очевидно, то не се нуждае от обяснение. Ти си един от Моите добри приятели, Аз те познавам добре и те оставих при тях заради голямата любов, която ти питаеше към Мен и защото изпитваше страх и болка при Моите страдания. Добре знаех, че ще Ми помогнеш и ще се погрижиш за Мен в мига, когато никой от Моите ученици не би могъл да Ми помогне, и че ще Ми се притечеш на помощ заради любовта към Моя Отец, Който те бе надарил със сърце и воля, както и с възможността да си на служба, заради която ти бе дадено Моето тяло.
— О, Господи! — промълвил Йосиф. — Не ми казвай, че ми принадлежиш!
— Да, твой съм — отвърнал Иисус. — Аз принадлежа на всички добри люде и всички добри люде Ми принадлежат. И знаеш ли каква отплата ще получиш за това, че ти бях предаден? Вечна радост след края на този смъртен живот. Не доведох тук никой от Моите ученици, защото нито един от тях не знае за любовта между Мен и теб. Ти Ме обичаше тайно, както и Аз — теб, и знай, че нашата любов ще заблести пред очите на всички и ще бъде много вредоносна за нечестивците, а ти ще притежаваш символа на Моята смърт, за да бъдеш негов пазител. Ето го и него.
И Господ извадил скъпоценния съсъд със свещената кръв, която Йосиф бил събрал от безценното Му тяло, докато го миел.
Щом съзрял и разпознал съсъда, който държал скрит в своя дом и за който никой човек на земята освен него не знаел, Йосиф тутакси бил преизпълнен с любов към Иисус и с твърда вяра. Той коленичил, обсипал Го с благодарности и Го запитал:
— Господи, нима аз съм човекът, който трябва да съхранява нещо толкова свещено в този съсъд?
А Господ му отвърнал:
— Йосифе, ти трябва да го пазиш. Същото трябва да прави и онзи, комуто ще го повериш. Негови пазители могат да бъдат само троица люде. Те ще бдят над него в името на Отца и Сина и Светия Дух и ти трябва да вярваш в това. А всички те нека да знаят, че тези три божии проявления са в действителност едно и също нещо, което е в Бог. И знаеш ли, че ти много си спечелил? Спечелил си това, че оттук насетне няма да има тайнство, в което символът на твоето действие да не присъства, и всеки, който припознае този символ, ще постига и самото тайнство.
— Господи, моля те да узная какво съм направил, защото хал хабер си нямам.
Тогава Иисус рекъл в отговор на Йосиф:
— Йосифе, ти Ме свали от кръста. Известно ти е също така, че бях на вечерята у Симон Прокажения, на която бях предаден. Както казах на трапезата тогава, ще има множество подобни маси, на които ще Ми служат и ще извършват в Мое име жертвоприношения, така че те ще символизират Кръста; съсъдът за приношението ще символизира скалата, в която ти Ме положи, а дискосът, който ще се слага отгоре, ще символизира капака, с който ти Ме затвори; що се отнася до савана, с който ти Ме покри, той ще бъде наричан оттук насетне плащаница. Така символите на твоето дело ще бъдат всеизвестни чак до края на света. Всички онези, които ще виждат съсъда и ще бъдат край него, ще изпитват неизменна радост и душевен разцвет, а онези, които съумеят да усвоят тези думи, ще бъдат по-милосърдни и по-любезни към околните и към Господ, не ще бъдат погрешно осъждани, нито лишавани от правосъдие.
Такива били думите, с които Иисус наставлявал Йосиф и които аз произнасям и изказвам с боязън — защото не бих могъл да сторя това, дори и много да ми се искаше, ако не съществуваше великата книга, където те са записани: и тя се нарича Верую в тайнството на Граала. И моля всички онези, които чуят този разказ, да не ме разпитват повече в това отношение за Господ, защото бих могъл да изрека някоя лъжа. А от лъжата, знайте, няма да спечелят нищо.