— Кажи ми, ще повториш ли това, което каза пред мен, и пред императора?
— Няма човек, пред когото не бих го повторил — бил отговорът на поклонника.
След като чул това, римлянинът, който бил дал подслон на странника в къщата си, побързал да отиде при императора, дръпнал го настрана и му предал дума по дума разказа на този човек. Като го чул, императорът много се удивил и казал на своя събеседник:
— Би ли могло да е вярно всичко това, което току-що ми разказа?
— Не знам, господарю, това са само думите, които моят гост изрече. Но ако искаш, ще ти го докарам тук да ги чуеш от собствената му уста.
— Бягай бързо да ми го доведеш! — наредил императорът.
Човекът отишъл при своя гост и му казал:
— Любезни гостенино, ела с мен при императора и му разкажи всичко, което разказа на мен.
— На драго сърце, сеньор! — бил отговорът на поклонника.
Двамата тръгнали обратно и побързали да отидат при императора. Като се озовали пред него, поклонникът рекъл:
— Господарю, викали сте ме.
А той отвърнал:
— Вярно казваш. Повиках те заради онова, което си бил казал на твоя гостоприемец. Разкажи го и на мен.
— На драго сърце — бил отговорът.
Тогава странникът изложил дума по дума всичко онова, което бил разказал на гостоприемеца си. Когато императорът го чул, тутакси свикал своя съвет. Едва събрали се, императорът побързал да им преразкаже чутото от поклонника. Всички много се удивили, защото смятали Пилат за твърде мъдър и разумен човек, неспособен да допусне подобно престъпление. Тогава императорът казал:
— Несъмнено го е допуснал, ала е сторил голяма грешка, че го е допуснал, след като без съд и присъда е позволил пророкът да бъде убит на място, където властта е била в неговите ръце.
Сред присъстващите се намерил един, който казал на императора:
— Аз съм близък приятел на Пилат и не мога да приема, че той би оставил да убият свестен човек, мъдрец или добър лечител, ако би могъл да го защити.
Тогава повикали поклонника, който бил донесъл всички тези вести, и дали нареждане целият му разказ да бъде записан. Той им изброил чудесата и необикновените изцеления, които Иисус бил извършил, докато бродел по земята. Сетне заявил, че Той бил убит от евреите в страната, подвластна на Пилат, и че ако бил жив, несъмнено щял да излекува сина на императора, стига да пожелаел.
— Нещо повече, твърдя, че ако някой от вас се съмнява в казаното от мен, аз съм готов да заложа собственото си тяло и главата си, че Пилат няма да премълчи или отрече нищо в моя разказ. Освен това мисля, че ако се намери нещо, което да е принадлежало на пророка, и то бъде поднесено пред сина на императора, той, стига да има вяра и да го докосне, ще се изцери от болестта си.
Като чули това, всички останали смаяни и не посмели да оневинят Пилат. Само един от тях рекъл:
— Ако господарят ме изпрати да проуча стореното, как искаш да се отнесат с теб?
— Да ми дават необходимото, за да живея — отвърнал поклонникът, — докато сеньорът се завърне. А ако след завръщането си каже, че нещата, които разказвам, не са верни, приемам да ми бъде отсечена главата.
Всички се съгласили, че казаното е достатъчно. Сетне наредили да го задържат, да го турят в една стая и да го охраняват бдително. Тогава императорът им казал, че иска да проводи пратеничество, за да узнае дали онова, което поклонникът им бил разказал, щяло да се окаже вярно; трябвало освен това да положат всички усилия да открият нещо, до което пророкът се бил докосвал, за да могат по този начин да разберат дали ако синът му го получи и го пипне, би могъл да оздравее. Тогава един от приятелите на Пилат заявил:
— Господарю, изпратете мен, тъй като аз по-добре от всекиго другиго ще разузная кое как е станало.
— Ще изпратя теб и още няколко души — отвърнал му владетелят.
Междувременно императорът споделил вестта със своя син Веспасиан, като му разказал подробно за всичко, което бил чул от поклонника, както и за това, че бил затворил човека, докато пратениците не се завърнат, за да разберял дали това, което той му бил казал, е вярно, или не. При тези му думи Веспасиан страшно се зарадвал, а болките му в голяма степен се уталожили. Той се обърнал към баща си с молба да проводи пратеничеството колкото се може по-бързо. И наистина, императорът подбрал пратениците си, проводил ги, като им дал да занесат писмо, за да им имат доверие и им кажат само истината за смъртта на пророка.