Тогава тя самата им разказала за измамата, за чудото на детето, което била заченала, докато спяла, без никаква намеса на мъж, както и за това, че не знаела от кого е забременяла:
— Аз се изповядах и покаях за това! — завършила тя.
В този миг Мерлин казал на праведния мъж:
— Ти можеш да изчислиш точно часа и нощта, така че би трябвало да знаеш дали майка ми казва истината. Можеш до голяма степен да удостовериш какво е правила и какво е говорила тя.
А божият човек му отговорил:
— Истина казваш. Не знам откъде ти идва тази мъдрост, защото ти знаеш повече от всички нас.
Тогава били призовани жените, които били в кулата заедно с майката на Мерлин. Те разказали пред съдиите за времето, прекарано с детето, и за зачеването, и за износването, и за раждането, описано от мъдреца, и намерили, че нещата стоели така, както той бил казал. Ала един от съдиите възкликнал:
— Няма да бъде оправдана, щом не казва кой те е заченал!
Детето мигом се разгневило и рекло:
— Познавам по-добре баща си, отколкото ти някога си познавал твоя. Да не говорим, че твоята майка знае по-добре кой те е заченал, отколкото моята — от чие семе съм произлязъл аз.
Съдията също се ядосал и избухнал:
— Мерлине, ако знаеш нещо за моята майка, ще се отнеса към това по законите на правото.
А Мерлин отвърнал:
— Това, което мога да кажа, е достатъчно, за да се разбере, че твоята майка далеч повече е заслужила смъртта си, отколкото моята. И ако я накарам да си признае сама, ти трябва да обявиш моята майка за оправдана, след като няма вина за това, което й вменяваш. Знай, че е вярно всичко, което тя казва за мен.
Щом чул това, съдията отново се разгневил и троснато заявил:
— В такъв случай ще си спасил майка си от кладата! Ала знай добре, че ако не съумееш да докажеш всичко това за моята, то твоята ще изгори в пламъците!
При тези обстоятелства решили да отложат делото за след петнадесет дни и съдията проводил хора да повикат майка му, а за детето и неговата майка наредил да си отварят очите на четири, като дори самият той всеки ден навестявал охраната. Неведнъж към детето се обръщала както майка му, така и други хора, опитвайки се да го заговорят, ала така и не успели да изтръгнат и думичка от него. Неусетно срокът изтекъл и съдията довел майка си. Мерлин и майка му били изведени от затвора и доведени пред насъбралото се множество. Тогава съдията се обърнал към Мерлин:
— Ето я майка ми, за която трябва да говориш.
А Мерлин му отвърнал:
— Не постъпваш никак разумно. Хайде, отведи майка си у дома и свикай съвета на най-доверените си хора. Аз пък ще свикам съвета за моята майка, който се състои от всемогъщия Бог и нейния изповедник.
Всички, които чули тези му думи, останали толкова смаяни, че едва намерили сили да отвърнат. Дори съдията разбрал, че детето се изразява като истински мъдрец. Сетне Мерлин се обърнал към останалите съдии:
— Ако съумея да отърва майка ми от тогова, ще бъде ли призната за невинна?
Всички вкупом му отговорили:
— Ако я отървеш от тогова, няма защо да се бои, че някой ще й потърси някаква вина.
Така всички влезли в една стая. Съдията довел майка си и двама от най-достопочтените си приятели, които могъл да намери. Детето пък довело изповедника на своята майка. Щом се събрали, съдията им казал:
— Мерлине, можеш ли да кажеш на моята майка онова, което искаше да кажеш и заради което твоята трябвало да бъде оневинена.
— Не бих искал — отвърнал му Мерлин — да защитавам майка си, ако тя е виновна, но искам да спася Божието правосъдие, както и нейното право. Знай, че майка ми не е заслужила мъките, на които искаш да я подложиш. Ако ми вярваш, ще оправдаеш моята майка и ще прекратиш разследването над твоята.
Съдията обаче се възпротивил на тези му думи:
— С такива празни приказки няма да се измъкнеш. Ще трябва да кажеш далеч повече.
Тогава Мерлин заявил:
— Хвърлихте в тъмницата моята майка и искате да я изгорите за това, че ме е родила, както и за това, че не знае от кого ме е заченала. Ала аз знам от кого съм заченат далеч по-добре, отколкото ти знаеш от чие семе си породен самият ти, и твоята майка може би ще съумее по-точно от мен да каже чий син си ти, отколкото моята — чий син съм аз.
Дочул това, съдията се обърнал към майка си:
— Нима не съм син на твоя законен съпруг, майко?