— Вертижие, сега можеш да изградиш кулата си на такава височина, на каквато ти душа иска, защото колкото и висока и яка да пожелаеш да я построиш, тя никога повече няма да падне.
Тогава Вертижие наредил на работниците да се заемат със строежа. Издигнал я толкова висока и яка, колкото му стигнали силите, след което попитал Мерлин какво означават думите му за символиката на двата змея и как станало така, че белият победил червения, макар почти през цялата битка предимството да било на страната на червения. На което Мерлин отговорил:
— Всичко това са символи за неща, които са се сбъднали и тепърва ще се сбъдват. Ала за да ти кажа истината за това, което ме питаш, ти трябва ми дадеш дума, че няма да причиниш зло нито на мен, нито на хората в цялото ти кралство, и аз ще ти обясня цялата символика пред възможно най-тесния кръг доверени хора.
Вертижие обещал, че ще стори всичко, каквото се иска от него. Тогава Мерлин рекъл:
— Докарай най-напред учените тук.
Вертижие тутакси ги докарал.
— Сеньори учени — започнал Мерлин, — много безумни са вашите решения, когато не искате да работите според правилата на науката и да проявявате добротата и достойнството, които сте длъжни да проявявате. Именно защото бяхте толкова лекомислени и непочтени, не сполучихте в онова, което трябваше да изследвате. А стана така, че със силата на науката за елементите вие видяхте онова, за което никой не ви беше възлагал поръчка. При това вие не сте от тези, които би трябвало да го виждат. Ала така или иначе узнахте, че съм се появил на този свят. Онзи, който ви показа това, ви накара да повярвате, че ще бъдете погубени от мен. Причината да го стори, се корени в болката, която той изпитва от факта, че ме е загубил: той е моят баща и целта му бе вие да ме убиете. Ала аз имам Господар, Който ще ме предпази, стига такава да бъде волята Му, от козните на дяволите. По този начин ще се окаже, че са те излъгали, защото ако ми обещаете, че ще изпълните моите нареждания, аз няма да ви сторя нищо, от което да умрете.
Като чули, че ще отърват смъртта, учените възкликнали:
— Каквото и да ни наредиш, ще го изпълним, стига да ни е по силите, защото виждаме и знаем, че ти си най-мъдрият измежду живите.
А Мерлин им казал:
— Ще ми дадете дума, че повече никога няма да се бъркате в тази наука. А заради всички пакости, които сте извършили, ви нареждам да се изповядате, да отхвърлите от себе си греха и да подложите телата си на такова подчинение, щото душите ви да не бъдат погубени. И ако ми обещаете, че ще сторите това, което ви казах, ще се смиля над вас.
Учените го уверили, че ще постъпят така, както той им нарежда. По този начин Мерлин се смилил над тях. И хората, като научили, че Мерлин се е отнесъл така великодушно към учените, останали много доволни от това. Що се отнася до Вертижие, той, придружен от съветниците си, дошъл при Мерлин и му казал:
— Мерлине, разкажи ми за символиката на двата змея.
— Вертижие, червеният змей символизира теб, а белият — синовете на Констанс — отвърнал му Мерлин.
Като чул това, Вертижие паднал духом. Мерлин забелязал това и му казал:
— Вертижие, ако искаш, ще се въздържа да говоря за тези неща. Така че недей да ми се сърдиш.
Вертижие обаче му отвърнал:
— Обграден съм все от хора, които не смеят да ми противоречат. Затова искам да ми кажеш всичко и нищо да не ми спестяваш.
— Казах ти какво символизира червеният змей — започнал Мерлин, — и ще ти кажа защо. Както знаеш, Констанс си отиде и остави след смъртта си трима невръстни сина. Ако ти беше мъж намясто, щеше да ги закриляш, съветваш и браниш срещу попълзновенията на феодалите. Ала щом разбра, че феодалите те обичат, ти се оттегли, защото беше наясно, че имат голяма нужда от теб. Изчака, додето най-сетне дойдоха при теб, за да ти кажат, че Моан, който по това време бе крал, не заслужавал да им бъде владетел, а това трябвало да си ти. Ти им отговори доста недостойно, че не би могъл да бъдеш крал, додето Моан е жив. Така ти наруши своята дума. А хората, които те слушаха, чуха, че искаш кралят да бъде убит, и го убиха. Той бе убит, ала оцеляха двамата сина на Констанс, които избягаха надалеч, боейки се от твоята мъст. Ти бе провъзгласен за крал и до ден-днешен владееш наследството им. После при теб дойдоха убийците на Моан и ти нареди да бъдат погубени, за да оставиш у хората убеждението, че смъртта му много ти тежи. Ала това не бе добър знак, защото ти на всичко отгоре си позволи да завладееш земите им и все още да ги държиш. Тръгна да строиш тази кула, за да те пази от неприятелите, но кулата не може да те спаси, след като ти самият не можеш да се спасиш. А не можеш, защото не искаш.