5
Малко професии предлагат възможности като актьорската. Ние не само пътуваме заради ролите - с течение на времето те променят нашите характери и интереси.
В този смисъл филмът „Иван Кондарев” на режисьора Никола Корабов е един от най-важните в биографията ми. С него преминах на друго ниво в киното. Промених се. Вместо да разчитам на чар и интуиция, започнах да се подготвям, да мисля повече над образа, да навлизам по-дълбоко в психологията на героя.
Корабов ме покани да снимам, след като изиграх няколко големи роли и станах популярен артист. „Иван Кондарев” беше филмът, който накара критиката да оцени работата ми за пръв път. Малцина знаят, че в крайния вариант доста сцени бяха съкратени. Заглавието си остана „Иван Кондарев”, но авторът, бай Емилиян Станев, обичаше да казва, че любимият му герой е Костадин Джупунов.
С Катето Паскалева си партнирахме чудесно, а ролята на Джупунов ми беше безкрайно интересна. С Корабов се работеше весело, той бе режисьор с вкус и с размах, вживяваше се във всичко, често говореше патетично. Бяхме се събрали доста луди глави на едно място. Но и най-добрите за времето си професионалисти. Всеки от нас имаше самочувствие, отнасяхме се с известна ирония към работния процес.
*
Спомням си как снимахме сватбата на Джупуна. Не е хубаво да се говори така, но вечерта преди това Катето Паскалева беше забравила да си легне. Камерата се завъртя за шествието от църквата в град Елена, настана масово веселие, макар да беше страшен студ. Сцената събра комунисти и анархисти, участваха все известни актьори, до един подпийнали. Всички се подпираха по стените, за да не ги надуши Корабов.
На мен ми се отлепи мустакът. Бях се почерпил вечерта, но знаех каква сцена ми предстои и се пазех да не прекаля. Катенцето, горкото, беше „лапнало джама” и мина доста време, докато се оправи. Това не беше очевидно за останалите, но аз знаех кога е в спад. Студът я правеше „трошлива”. Милата… Викнах й: „Я, ела тук, да пием по един коняк, да се сгреем”. Живнахме и двамата, особено тя.
За това шествие бяха докарани и хора от съседните села с бъклици, с костюми. Статистите носеха дрехи, каквито са обличали бабите и дядовците им. Много екзотично! Цяла ловна дружина се присъедини към снимките, чуваше се страшна пукотевица, докато вървяхме към къщата на Джупунови. Снимахме мащабна сцена, дълъг кадър. А лентата беше скъпа — Kodak, един метър струваше долар и непрекъснато ни го повтаряха. Правехме само по два, най-много три дубъла и не дай си боже да сгрешиш! Разгонваше ни се фамилията.
Корабов настояваше да има хоро, а камерата да се постави така, че всички актьори да минат в близък план пред нея. Доста сложен кадър. По-главните герои се движеха по-бавно, междувременно статистите бяха напълнили бъклиците и всеки ни канеше: „Ела да пробваш от моята!”. То и преди това по автобуси, по стаи, навсякъде се опитваше я вино, я ракия… Ад! Как се получи сцената с целия този пиян народ, и до днес не знам.
Снимахме сватба, преживяхме я като истинска. Гайди свиреха, цяла Елена пееше и танцуваше.
Режисьорът изкомандва: „Камераааааааа, тръгвааааааай, сват-баааааа, усмивкаааа!”. Мина един, мина втори. Аз вече бях застанал встрани. И по едно време Корабов видя във визьора (нямаше техника да ти позволи да гледаш в монитора) как Антон Горчев — Иван Кондарев, се е хванал на хорото, цъфнал от радост. А нямаше логика да е там, защото преди това му бяха отнели Христина, любовта на живота му… Корабов побесня и се разкрещя: „Как може бе, Антоне бе… Горчеееев!”.
Голям майтап падна, нали се бяхме събрали все весели хора. Щяхме да умрем от смях. Антон решил, че е репетиция. Хванал се и той на хорцето, да се постопли малко. И подал повечко „газ” в кръвта.
Корабов се почувства толкова безсилен и гневен заради липсата на дисциплина, че написа оплакване до Павел Писарев1 как артистите непрекъснато са пияни, правят глупости и провалят филма му. Беше подло, но донякъде имаше право.
1 В периода 1971 - 1976 г. Павел Писарев е генерален директор на „Българска кинематография”. - Бел. ред.
След тази случка ни преместиха в Горна Оряховица, а ние пратихме делегация да искаме прошка от Корабов.
*
Продукцията беше голяма и тежка, снимахме дълго и с прекъсвания. През лятото направихме любовната сцена между Христина и Кондарев на фонтана, изграден в центъра на Елена. Трябваше да го пуснат, за да видим как работи. Всички бяхме горе при читалището и очаквахме да бликне водата, защото знаехме, че сцената с Катя Паскалева и Антон Горчев около фонтана ще бъде забележителна.