След време отново ме потърсиха от телевизията и накрая ме взеха да играя Веско. Първата ми роля в киното. Пробваха ме и за главния герой, но той трябваше да е по-голям.
Така попаднах в „Следите остават”. За пръв и последен път се снимах във филм с ходатайство. Майка и татко получиха хонорара и с него купиха едно бунгало за мястото ни в Драгалевци.
*
Спомням си и как веднъж след снимките няколко деца ни заведоха в БИАД (тогава Дом на киното) да гледаме филм, който се прожектираше само за избрани хора. Широката публика нямаше достъп.
След време отново отидохме в Дома на киното, но много гримирани. Това беше единственият начин да ни пуснат в салона. Отдалече личеше, че сме артисти. Вечерта пак закъснях. Нашите не знаеха къде съм, бяха изпаднали в паника. Щом се прибрах, веднага се започна с въпросите: „Къде ходиш, какво стана?!”. Цялата битка я водеше сестра ми. По това време тя вече беше софийска актриса. Нахвърли се върху мен: „На какво си се направил, ходиш гримиран като педераст!”. А аз й отговорих: „Трай ма, курво!”.
Нашите се стъписаха. За наказание ме заключиха в килера. Вътре имаше няколко щайги с ябълки, които мама увиваше в хартии. И аз в злобата си изхвърлих сума ти през отдушника.
*
Със сестра ми Роси имаше още една драматична случка. Веднъж влязох в хола, а тя репетираше любовна сцена с Веско Бранев1. Беше прилегнала и викаше: „Мишел, Мишел, Мишел…”. Подготвяше се за пробни снимки в киното. До нея Веско й галеше ръката. Идилия!
1 Веселин Бранев (1932-2014) български сценарист, режисьор и писател. - Бел. ред.
Погледнах ги и не знам какво ми щукна, но реших да си отмъстя. Свалих си чехъла и го хвърлих по нея, а той с гьонена подметка. Удари я право в окото. То посиня и се поду. И до ден днешен, когато питат Роси за случката, тя отговаря: „Брат ми провали филмовата ми кариера”. Много кофти се почувствах. Мислех, че само ще я стресна.
С Роси постоянно бяхме затънали в противоречия. На всичкото отгоре ме караше да й нося чорапите за ловене на бримки, а не ми оставяше пари да платя.
4
С годините все повече заприличвам на баща ми. Станах кротък, а бях буен като майка ми. Може би защото напоследък все по-често съм сам. Все по-рядко мога да изпадна в онези бурни състояния от младостта.
Като млад баща ми, Ламби Данаилов, бил запален по идеите на анархизма. Виждал съм го на снимки с много буйна коса. После станал бонсист1, бил ятак на трънския партизански отряд, много близък до генерал Владимир Стойчев2. Заедно стигнали до Унгария, а баща ми сам и до Виена по време на Втората световна война. После партията го пращала на работа из цялата страна. Затова и аз съм правен в Банско.
1 Прокомунистическата организация Български общ народен студентски съюз (БОНСС) е основана през 1930 г. - Бел. ред.
2 Владимир Стойчев (1912-1945) - генерал-полковник, командир на Първа българска армия през Втората световна война. - Бел. ред.
Татко стана полковник, преподаваше във Военната академия.
Но нито баща ми, нито майка ми някога са ме питали: „Твоите приятели какви са?”. Родителите ми, комунисти и двамата, никога не поставиха въпроса дали не дружа с деца на буржоа. У нас нямаше класова ненавист. Баща ми даже помагаше на някои мои съученици в гимназията — онези от „другите” семейства, когато имаха проблеми.
*
Интересно ме възпитаваше татко Ламби. В гимназията пушех и той знаеше за това, но не ми се караше. Вадеше цигарите ми от джоба на куртката и слагаше на мястото им брошурки — на Енгелс, Маркс и Ленин. Преподаваше политикономия и си мислеше, че като ми пъха брошурите в джоба, все нещо ще запомня.
Баща ми ги слагаше, аз ги махах. Скатавах ги на едно тайно място у нас, за да не ги види. След това го питах: „Татко, защо ми ги даваш тези книжлета? Кога ще ги чета?”.
А пушех като комин. Не помня кой ме научи — лошото е, че аз научих мнозина. Със сигурност между тях беше и Сашо Бръзицов. Другата явка, където се събирахме с приятелите, беше у тях. Леля Катя1 преподаваше пеене на ученици в кабинета, а ние си пафкахме в стаята…
1 Катя Спиридонова (1902-1993) е известна оперна певица и вокален педагог. - Бел. ред.
Вечер, когато се връщах у дома, целият вонях на чесън, защото хубаво си хапвах. Въпреки това бях вмирисан на тютюн и майка ми, агенция „Клю-клю”, веднага ме издаваше: „Ламби пак е пушил!”. След това идваше ред на великата й фраза: „Отказала се свиня от лайна, прескочила плет и налапала пет”.