Джулиана.
Дробовете й изгаряха от непоносима болка и недостиг на въздух, но Шарлот се втурна към проснатата на килима жена. Не можеше да каже дали Джулиана е мъртва или не. Не разполагаше с време, за да провери.
Придържайки с една ръка кърпичката пред носа си, Шарлот сграбчи с другата единия глезен на Джулиана и започна да я влачи към вратата. За щастие, гладката сатенена роба на Джулиана се плъзгаше лесно по килима. Но вратата бе твърде далеч. Шарлот разбираше, че няма да може да я достигне, ако не си поеме дъх. Вече чувстваше главата си замаяна. Опита се предпазливо да си поеме дъх през кърпичката.
Ленената материя намаляваше ефекта от смъртоносното благовоние, но не можеше напълно да спре въздействието му. Отначало Шарлот си помисли, че няма да има ефект. След това обаче с ужас усети, че стаята започва да се топи и размазва пред очите й.
От благовонието е, помисли си тя. То беше причината да се чувства така. Трябваше да продължи да се движи към вратата.
Беше изморена и тялото на Джулиана й се струваше все по-тежко. Стаята вече й изглеждаше като море от кръв, а вратата — като вход към ада. От другата страна на прага я чакаше едно чудовище…
„Това е от благовонието. Благовонието. Трябва да продължа да се движа.“
Още една крачка. Още само една крачка, обеща си тя. След това можеше да си поеме отново дъх. Продължаваше да влачи Джулиана към вратата към царството на Хадес… и се намери на хладния мраморен под.
Шарлот махна кърпичката от лицето си и пое много по-чистия въздух от коридора. След това получи пристъп на ужасна кашлица.
— Проклятие! Шарлот!
— Бакстър! Бакстър, тук съм.
Само звукът от неговия глас беше достатъчен, за да й вдъхне нови сили. Шарлот отново си пое дъх и избърса насълзените си очи. Примигна няколко пъти и видя Бакстър, който крачеше към нея като в мъгла. Той беше влязъл в къщата през кухненските помещения, също както и тя.
— Какво се е случило тук? — Гласът му бе тих и ужасяващо твърд.
— Слава богу, че дойде. Джулиана! Не знам дали е все още жива.
Шарлот не можеше да вижда ясно лицето на Бакстър. Цялото му тяло се деформираше пред очите й. Като че ли придобиваше две различни форми: едната човешка, а другата… не знаеше на какво. Нещо опасно. Очите му на алхимик горяха с толкова опасен пламък, който проникваше през мъглата от благовония до дъното на душата й. Бакстър впи изпитателен поглед в лицето й.
— Излез оттук. Бързо! Аз ще се погрижа за мис Поуст.
— Този ужасен дим прониква навсякъде — промълви Шарлот. Коридорът сякаш не беше съвсем на мястото си. Стълбището изглеждаше килнато на една страна. — Страхувам се, че в предния салон има пожар.
Ще проверя, след като настаня теб и мис Поуст във файтона. Хайде, Шарлот, побързай. Не, не към стълбището за кухнята, за бога, използвай предната врата. По-близо е.
— Да, разбира се.
Не можеше да мисли ясно. Пред погледа й всичко се въртеше, придобиваше различни цветове и форми. Чувстваше се така, като че ли се движеше в някакъв сън, по-скоро кошмар.
Шарлот се обърна и се насочи колкото можеше по-бързо към входната врата, чиято брава плуваше в мъгла. Успя да я сграбчи и започна да се бори отчаяно с нея, опитвайки се да я завърти.
— Хайде, Шарлот, отвори вратата! — нареди Бакстър с глас, който идваше сякаш от някаква пурпурна бездна.
Събирайки всичките си сили и воля, които й бяха останали, Шарлот се вкопчи в кръглата дръжка. За нейно огромно облекчение, тя се завъртя и вратата се отвори. В пълното със задушлив дим антре изведнъж нахлу свеж въздух. Шарлот си пое дълбоко дъх и заслиза, олюлявайки се по стълбите. Главата й малко се проясни и светът поне отчасти си дойде на мястото. Забеляза файтона на Бакстър, който бе спрял пред къщата. Опита се да достигне вратата, но когато посегнала хване дръжката, тя внезапно промени формата си и като че ли се измести някъде встрани.
— Чакайте, мис Аркъндейл, сега ще ви помогна. — Кочияшът скочи от капрата и отвори вратата. — Ето, готово.
Той я хвана здраво за лакътя и й помогна да се качи. Шарлот тежко се отпусна на седалката. Погледна през прозореца и забеляза Бакстър, който я беше последвал, метнал отпуснатото тяло на Джулиана на рамо.
— Какво се е случило тук? — попита кочияшът. — Пожар ли? Да повикам ли помощ, сър?
— Не мисля, че има пожар. — Бакстър пусна Джулиана на пода на файтона. — Изчакай един момент Ще се върна и ще огледам по-внимателно.
Съзнанието на Шарлот бе започнало да се прояснява.
— Бакстър, внимавай. Димът е много опасен.