Той не отговори. Шарлот забеляза как той извади носна кърпа от джоба си, докато с бързи крачки се връщаше обратно към къщата. Сърцето й щеше да се пръсне от тревога, но за щастие той се появи само миг по-късно.
Няма пожар. Само мангал, в който са запалени благовония. Много тежки и опасни при това. Скоро ще изгорят и димът ще се разсее. — Бакстър погледна към кочияша, докато се качваше във файтона. — Карайте към дома на мис Аркъндейл. Не губете време. Не искам да оставам повече в този квартал.
— Да, сър. — Кочияшът затвори вратата на файтона и скочи на капрата.
Файтонът потегли и бързо се изгуби зад ъгъла. Бакстър се настани на мястото срещу Шарлот. Зад стъклата на очилата очите му блестяха гневно.
— Добре ли си?
— Да. — Шарлот сведе поглед към Джулиана, която лежеше на пода на файтона. — И мис Поуст е жива, слава богу.
Бакстър се наведе и провери пулса й, като постави пръст на шията й.
— Да, така е.
Сигурно е изпаднала в безсъзнание от дима. Почти съм сигурна, че това не беше същото благовоние, което усетих, когато я посетих. Тази миризма ми напомни за опасния дим, който използваха Хамилтън и приятелите му онази нощ. Но този беше много по-силен.
— Така е. — Бакстър продължаваше да оглежда изпитателно Джулиана. Лицето му бе безстрастно и много сериозно. — Не вярвам, че мис Поуст случайно е изпаднала под въздействието на това смъртоносно благовоние.
Шарлот вдигна глава и погледите им се срещнаха.
— Магьосникът се е опитал да я убие.
— Точно така.
— Той се нарича Малкълм Джанър. Аз го обичах, а той се опита да ме убие! — Джулиана, изкъпана и облечена в една домашна роба на Ариел, се сгуши на дивана, пред камината. Гласът й все още бе дрезгав от дима, който бе вдишала. — Мислех, че и той ме обича.
Шарлот, която тъкмо наливаше чаша чай, спря. След това докосна ръката на Джулиана, опитвайки се да й вдъхне увереност.
— Този човек е чудовище.
Бакстър, който беше застанал до камината, се раздвижи неспокойно. Шарлот веднага почувства погледа му върху себе си. Когато на свой ред отправи поглед към него, забеляза, че той я изучава много внимателно. Въпреки това Бакстър не каза нищо. Шарлот отново насочи вниманието си към Джулиана.
— Какво по-точно се случи?
— Помоли ме да му гледам на карти. Всъщност той много често ме кара да правя това. То е едно от многото неща у него, които си останаха загадка за мен.
— Какво искаш да кажеш, Джулиана?
— Малкълм е човек, който се отличава с изключителен интелект, но е обсебен от метафизичните и окултни науки. Вярва, че аз наистина мога да предсказвам бъдещето. Сега вече наистина си мисля, че точно заради това се е преструвал, че ме обича. Никога не посмях да му кажа, че гадателските ми умения не са нищо повече от една роля, която играя, за да си изкарвам прехраната.
— Защо е използвал това благовоние? — осведоми се Бакстър.
Джулиана обърна поглед към него.
— Малкълм винаги експериментирате с него. Беше създал специална смес, която според неговите думи повишава способностите на човека и изостря неговите чувства и възприятия. Казваше ми също, че чувства, че това му помага да влиза в контакт със силите от метафизично ниво.
— Същото ли благовоние бе запалил в дома ви? — попита Шарлот.
— Да. Но сместа е много силна. Трябва да се използва изключително внимателно. Малко количество от нея може да накара човек да промени начина, по който възприема предметите около себе си. Но по-голямо количество може да убива.
— Със сигурност днес сместа беше в прекалено голямо количество — заяви Шарлот.
— След като свърших с гледането на картите тази сутрин, той сложи в мангала още от тази смес. — Джулиана затвори очи, неспособна да преодолее болката от това вероломно предателство. — Когато му казах, че това ме плаши, той ми каза, че ще се увери, че съм в безопасност. Сложи маската си, същата, която използваше винаги, когато поискаше да остане незасегнат от миризмата и дима. Главата ми се замая и вече не можех да мисля и да усещам каквото и да било.
— Продължете, Джулиана — подкани я внимателно Шарлот.
Джулиана отвори очи. По страните й потекоха сълзи.
— Той ме взе на ръце и ме остави на дивана. Мислех, че се готви да ме люби, както правеше винаги, след като съм тълкувала картите за него. Не можех да го виждам ясно, но никога няма да забравя гласа му, когато ми каза, че вече няма нужда от мен. Че съм му в тежест. Обеща, че няма да почувствам болка. Просто ще заспя и никога повече няма да се събудя.
— Боже господи! — прошепна Шарлот — Но вие бяхте на пода, когато ви намерих. Сигурно сте паднали от дивана.
Бакстър се намръщи.