— Без съмнение, това е била причината Шарлот да ви намери жива и да ви измъкне от стаята, Джулиана.
Тя вдигна към него изпитото си, бледо лице, а в погледа й се четеше изненада.
— Какво искате да кажете?
— В хода на моите експерименти често към забелязвал, че благовонният дим е по-лек от въздуха. С една дума, той се издига нависоко. Следователно въздухът, който се е намирал най-близо до пода, е бил най-малко наситен с отровното благовоние.
Шарлот бе впечатлена.
— Отличен анализ на ситуацията, Бакстър.
Той насочи вниманието си към Шарлот.
— Благодаря. Радвам се да разбера, че времето ми в лабораторията не е прахосано напразно.
Джулиана потрепери.
— Както и да стоят нещата, аз ви дължа живота си, мис Аркъндейл. Ако не бяхте дошли да ме потърсите, щях да умра от онази дяволска смес. По какъв щастлив подтик на съдбата се озовахте днес в дома ми?
— Не беше съдба — отвърна бързо Шарлот. — Това, което направих, бе съвсем логично. Е, може би имам и малко късмет. Нека да кажем, че получих информация от която си извадих заключението, че гласът на този мъж е ключът към цялата история. Вие сте единственият човек, който с положителност свързва този глас с нечие лице.
Пръстите на Джулиана нервно стиснаха реверите на робата. Бе впила поглед в пламъците пред себе си.
— Малкълм мразеше гласа си. Казваше, че е крайно несправедливо, че е бил ощетен по този начин.
Бакстър не откъсваше поглед от Джулиана.
— Днес говорих с брат си. Той потвърди, че така нареченият магьосник, който забавлява членовете на клуба „Зелената маса“ притежава глас, който е необичайно дрезгав.
Шарлот рязко вдигна глава.
— Според човека, с когото говорих тази сутрин, такъв глас е притежавал и мъжът, убил Друзила Хескет. И мъжът с черното домино, който ме заговори миналата вечер на маскения бал, също имаше странен стържещ глас.
— Проклятие! — избухна Бакстър. — Защо не си ми споменала нищо?
— Нямах възможност да го направя.
— Сигурно е бил Мълкълм! — прошепна Джулиана. — Той е основал клуба „Зелената маса“ и е привлякъл в него мъже от известни и важни фамилии. Всичко това е част от плана му.
— И какъв е този план? — попита Бакстър. — Искал е да унищожи всички членове на клуба, така ли?
— Да ги унищожи? — Джулиана бе искрено изненадана. — Разбира се, че не. Защо, за бога, би искал да направи такова нещо?
— Светлината от пламъците се отразяваше в стъклата на очилата му.
— Някои хора биха използвали всякакви средства, за да постигнат отмъщение. Ако този магьосник таи злоба към младите мъже, които е привлякъл в клуба си, може да е планирал смъртта им, като използва хипноза. Тази сутрин бях свидетел как едва не се осъществи такова убийство.
— В едно сте прав — призна Джулиана. — Малкълм мразеше младите наследници на богати фамилии. Презираше всичките. Но не вярвам да е възнамерявал да убие който и да е от тях. Ако подозирах, че целта му е да убива, никога нямаше да се съглася да му помогна.
— И каква по-точно е целта му? — попита тихо Шарлот.
— Той се стреми към богатство и власт. Казва, че по право и двете му се полагат по рождение. Фактът, че са му били отказани, предизвикват у него болка и гняв. — Джулиана се поколеба. — Разбирам много добре чувствата му, тъй като и моето положение не е по-добро.
— Да, разбира се. — Ръката на Бакстър, която той бе поставил на полицата на камината, се сви в юмрук. — Сега вече всичко ми се изяснява. Мислел е да контролира новото поколение млади, влиятелни лордове чрез хипноза и упойващи благовония.
Джулиана кимна и попи сълзите си с края на робата.
— Изучаваше книгата на доктор Мезмер и на много други, които са експериментирали чрез хипноза. Беше усъвършенствал техниката си, като караше човек да изпада в транс. Използваше опиума за свое улеснение.
Шарлот почувства как дланите й овлажняват.
— Бакстър, това, което стана тази сутрин, бе всъщност един експеримент, нали?
— Да, дуелът трябваше да покаже крайния резултат на контрола на магьосника над неговите подчинени. — Бакстър свали очилата си и както обикновено, когато нещо го тревожеше, започна да бърше стъклата им с носната си кърпа. — Нищо чудно, че Хамилтън и останалите не са успели да го намерят, за да развали транса на Норис. Той не е имал никакво намерение да отмени своя експеримент.
Шарлот беше ужасена от подобна жестокост.
— Ако беше успял да докаже, че може да използва способностите си, за да изпрати един човек на сигурна смърт, тогава е щял да приеме, че притежава властта, към която се е стремял.
— Не знам какво се е случило тази сутрин — намеси се Джулиана, изпълнена с отчаяние. — Но съм сигурна, че Малкълм не е искал да убие младите джентълмени от клуба.