— Вярвам ти. — Бакстър продължи да бърше стъклата на очилата си. — Както вече казах, това, което стана тази сутрин, бе просто един експеримент. Подозирам, че крайната цел на този човек е да контролира изцяло всички членове на „Зелената маса“ след като те придобият полагащите им се титли и богатство. Очевидно е възнамерявал да пожертва един от тях, за да докаже, че е постигнал това, към което се е стремил от дълго време.
— Просто си помисли какво може да направи, ако има възможност да поставя в транс толкова много хора — заяви Шарлот. — Може да използва уменията си, за да ги накара да правят всичко, което той пожелае. Може да контролира инвестициите им, политическите им мнения, живота им.
— Така е. — Бакстър отново постави очилата на носа си. — Властта му би могла да стане почти неограничена.
Тялото на Джулиана бе разтърсено от тръпки на ужас.
— Малкълм е незаконороден. Не можеше да понесе каприза на жестоката съдба, която е позволила на човек с неговия ум и силна воля, завинаги да бъде лишен от полагащото му се богатство и висок обществен пост и статус.
— Следователно е потърсил начин да изкове собствената си съдба — промълви тихо Шарлот.
— Какво?
— В нощта на маскения бал Малкълм Джанвър ме попита дали вярвам в съдбата. — Въпреки буйния огън в камината, Шарлот почувства как по гръбнака й пропълзява студ. — Спомням си думите му много добре, защото някога един човек ме попита същото.
Джулиана се обърна към нея и изтри сълзите си.
Бакстър се намръщи.
— Какво означават тези думи за съдбата?
— Малкълм често говореше за съдбата. Мислеше, че му е отредена велика съдба. Това бе едно от нещата, в които искаше да се увери винаги, когато ме караше да му гледам на карти. Винаги му казвах това, което очакваше да чуе. Страхувах се от реакцията му, ако картите покажеха нещо различно.
— Проклятие! — изруга едва чуто Бакстър, но Шарлот все пак го чу. — Но това е невъзможно! Този човек е мъртъв!
— Кой е мъртъв? — попита бързо Шарлот.
— Ще ти обясня по-късно. — Бакстър ядно стовари юмрук върху полицата над камината.
Шарлот се поколеба, много й се искаше веднага да научи още нещо за този тайнствен човек. Но когато забеляза странния израз в очите на Бакстър, разбра, че той няма да каже нищо повече пред Джулиана.
— Когато днес влязох в твоя салон — Шарлот отново се обърна към другата жена, — забелязах, че една от картите се бе обърнала с лицето нагоре. Беше с образа на смъртта.
Джулиана поклати глава.
— Казах му същото, както винаги. Винаги подреждам картите така, че да показват благоприятен изход за намеренията и плановете му Той изглеждаше много доволен.
Шарлот отново си припомни сцената.
— Може би когато те е взел на ръце, за да те отнесе на дивана, краят на робата ти е докоснал точно тази карта и в резултат на това тя е паднала на килима с лицето нагоре.
— Предполагам, че точно така е станало — отвърна Джулиана с безразличие.
— Странното е, че картата е паднала с лицето нагоре и че е точно тази карта от цялата колода, която магьосникът не е искал да види — отвърна Шарлот много тихо.
Бакстър впи изпитателен поглед в Джулиана.
— Къде живее човекът, който нарича себе си Малкълм Джанър?
Джулиана се изчерви.
— Едва ли ще ми повярвате, но истината е, че не знам. Той казваше, че така е най-добре. Казваше, че иска да ме защити, в случай че плановете му не се осъществят. Всичко, което мога да ви кажа, е, че прекарваше по-голямата част от времето си в „Зелената маса“. Сигурно там има нещо като офис.
Шарлот хвърли поглед към Бакстър.
— Не погледнахме какво има на третия етаж.
— Съмнявам се, че той живее там — отвърна Бакстър. — Твърде очевидно е. Но, от друга страна, има нужда от достъп до втория етаж, за да се появява безшумно и неочаквано. Може би си струва още веднъж да се огледа всичко.
— Чудесна идея! — възкликна Шарлот.
Бакстър я погледна с такава отчаяна настойчивост, че Шарлот цялата потрепери.
— Този път ще отида сам.
— Но аз мога да съм ти от помощ.
— Дори не си го помисляй!
Шарлот повдигна учудено вежди и веднага прие студен и решителен тон:
— Ще поговорим за това по-късно, сър.
— Не! — Тонът му бе равен и абсолютно безстрастен. Бакстър го използваше, когато бе непреклонен в решенията си. — Нищо подобно няма да обсъждаме.
За момента Шарлот се отказа да спори, тъй като имаха да свършат много по-неотложна задача.
— Трябва да направим нещо, за да защитим мис Поуст. Ако Малкълм Джанър разбере, че тя не е мъртва, може отново да се опита да я убие.