Устните на Бакстър се извиха в горчива усмивка.
— Тогава ще го накараме да остане с убеждението, че Джулиана Поуст вече не е между живите.
— И как ще го постигнем? — попита Джулиана.
— Ще изпратим съобщение за смъртта й до вестниците.
Глава 17
Два часа по-късно Бакстър крачеше неспокойно в приемната на Шарлот. Наеха файтон от конюшнята Севъреджис Стейбъл, който откара Джулиана Поуст далеч на север. До вестниците беше изпратена кратка бележка, в която се съобщаваше за „нещастен случай с фатален край поради пожар“. С малко повече късмет съобщението щеше да бъде отпечатано още на другата сутрин. В ума на Бакстър се въртяха планове, как незабелязано да претърси третия етаж на сградата, където се помещаваше клубът „Зелената маса“.
Беше недоволен от бавното развитие на събитията, както от невъзможността до този момент да открие магьосника. Владееше изцяло положението, но все пак не можеше да се освободи от натрупващата се в душата му тревога.
Морган Джъд беше жив. Беше невъзможно, но фактите не можеха да се пренебрегват. Единственото нещо, което не отговаряше на описанието му, бе гласът.
— Благодаря ти за всичко, което направи за мис Поуст. — Седнала в ъгъла на покрития с жълта дамаска диван, Шарлот не откъсваше поглед от него. — Много любезно от твоя страна, Бакстър.
— Ти беше тази, която отиде да я предупреди и така спаси живота й. — Бакстър спря пред прозореца и скръсти ръце на гърба си. — Като се има предвид каква роля изигра тя в тази история, ще ми бъде много интересно да науча защо толкова искаше да я предпазиш.
— Предполагам, че е, защото двете с нея имаме много общи неща — отвърна тихо Шарлот.
— Как, за бога, можеш да кажеш такова нещо? Какво общо можеш да имаш с тази жена?
— Мислех, че е очевидно. И двете произлизаме от семейства, чиито богатства, меко казано, са били похарчени с лека ръка. И на двете ни се е налагало да се справяме с груби и безчестни мъже, които са контролирали живота и парите ни. И двете сме намерили начин да си изкарваме прехраната, което ни дава възможност да избегнем обичайната съдба на жени в нашето положение.
Бакстър й хвърли загадъчен поглед.
— Това, с което се занимавате, ви е позволило да избегнете рисковете на брака, прав ли съм?
— Така е. Въпреки че бедната Джулиана се забърка с човек, който е много по-опасен от някой евентуален съпруг. Което само доказва, че една любовна връзка може да се окаже не по-малко опасна от брак.
Бакстър нагласи очилата си.
— Не мисля, че случаят на мис Поуст може да се нарече типичен.
— Може би не. — Шарлот се замисли. — Въпреки това се чудя дали да не предложа услугите си и на дами, които обмислят възможността да започнат романтична връзка с някого.
„Но тя говори напълно сериозно!“ — удиви се Бакстър. Внезапно осъзна, че бе стиснал здраво челюсти. Преглътна с мъка, опитвайки се да освободи напрежението.
— Съмнявам се, че ще имаш клиентки за такъв вид услуга.
— Сигурно си прав. Човек взема решение да започне връзка с някого под влияние на страстта, а когато е под влиянието на такова силно чувство, фактите не го интересуват.
— Наистина.
— А и всеки знае, че страстта е непостоянно и кратко чувство. Когато тя угасне, връзката се прекъсва. Не е като при брака, който изисква повече внимание и здрав разум, тъй като, в края на краищата, човек се обвързва за цял живот.
ОБВЪРЗВА СЕ. Бакстър въздъхна, агонизирайки вътрешно.
— Наистина.
— Да, наистина мисля, че имаш право, Бакстър. Едва ли ще имам много клиентки, ако изобщо имам някакви.
— На мен ми изглежда, че услугите ти са достатъчно търсени.
— Да, наистина, работа имам достатъчно. Забелязах израза на лицето ти, когато мис Поуст спомена Малкълм Джанър. Ти го познаваш, нали? Кой е той, Бакстър? И как, за бога, си се запознал с такъв човек?
Бакстър с усилие насочи вниманието и мислите си към въпроса, който обсъждаха.
— Ако подозренията ми се потвърдят, ще се окаже, че истинското име на този човек е Морган Джъд.
— Джъд?
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но ние бяхме приятели, докато учехме в Оксфорд.
— Приятели?! — Шарлот не можеше да повярва на ушите си. — И с Морган ли те свързва същата връзка, като с Антъни Тайлс?
— Да. Морган също беше незаконороден. Той е син на граф и на дъщерята на беден провинциален благородник. Майка му умряла при раждането. Баща му изобщо не се интересувал от него, но семейството на майка му се погрижило той да получи добро образование. Не мисля, че Морган някога изобщо е простил и на двамата си родители.