— Но гласът на магьосника е точно противоположен на гласа, който описа. Напомня ми за трошащо се стъкло. — Шарлот се замисли. — Въпреки това, по някакъв странен начин, той е необяснимо привлекателен.
— Ако съм прав и наистина си имаме работа с Морган Джъд, има две възможни обяснения за промяната в гласа му.
— Какви са те?
— Първото е, че той нарочно го променя, за да не бъде разпознат.
Шарлот обаче поклати глава.
— Не мисля, че случаят е такъв. Трябва да го чуеш, за да разбереш. Това е глас, който е бил засегнат от някаква злополука.
— Тогава трябва да приемем втората възможност.
— Какво имаш предвид?
Морган Джъд не се е спасил от експлозията и пожара невредим. — Бакстър спря да търка очилата си. — Аз бях белязан за цял живот. Може би Морган също.
— Не разбирам. Мис Поуст не каза нищо за белези или наранявания, когато ни го описваше. Каза, че този човек е красив и изкусителен като самия Луцифер. С изключение на гласа му.
— През онази нощ в лабораторията на Морган имаше много необичайни и опасни химикали — продължи Бакстър. — Кой знае какво могат да причинят някои от тях, когато избухнат?
— Мислиш ли, че някои от тези химикали може да са засегнали гърлото му?
— Възможно е. — Бакстър постави очилата на носа си. — Каквото и да е станало, знаем, че магьосникът е опасен човек. Убил е Друзила Хескет, освен това се опита да убие мис Поуст и младия Норис.
— Бакстър, той знае, че го търсим.
— Така е. На два пъти се опита да ни раздели, като разколебае доверието ти в мен. Досега трябва да е разбрал, че се е провалил.
Със сигурност е точно така. Бакстър леко се усмихна.
— Ти ми оказваш голяма чест, Шарлот.
— Глупости. Просто се опирах на фактите.
Но какво беше очаквал, запита се той. Наистина ли си бе помислил, че тя ще му каже, че му вярва, защото изпитва дълбока любов към него? Изглежда, беше започнал да се превръща в истински идиот.
— Да, добре, въпреки това високо оценявам подкрепата ти и вярата ти в мен. — Бакстър смутено се прокашля. — Можем само да се надяваме, че сега Морган мисли, че е в безопасност.
— Защото ще мисли, че единственият човек, който може да го идентифицира, е мъртъв?
— Да, но няма начин да разберем колко време можем да го заблуждаваме, че Джулиана Поуст е умряла, задушена от смъртоносните му благовония.
Шарлот се замисли и започна да барабани с пръсти по облегалката на дивана.
— Трябва да действаме бързо.
— Тази нощ ще отида да поогледам най-горния етаж на „Зелената маса“. Междувременно, ще продължим т се държим така, сякаш нищо необичайно не се е случило Наложително е да не показваме с нищо, че сме по-близо до откриването на убиеца, отколкото вчера например.
— Предполагам, това означава, че ще трябва да посещаваме обичайните приеми и соарета.
— Да. А сестра ти и леля ми трябва да продължат да са показват в обществото както и досега. Но ще предприема нещо, за да съм сигурен, че си охранявана добре.
Шарлот го погледна изненадана.
— Какво искаш да кажеш?
— Ще наема двама полицаи от Боу Стрийт. Единият ще охранява теб, Ариел и леля Розалинд, докато сте навън тази вечер, а другият ще държи къщата под око.
— Няма да споря с теб. — Шарлот му се усмихна сладко.
— Не мога да ти опиша колко съм доволен да чуя това.
— Но — добави бързо тя — наистина си мисля, че бих могла да ти бъда от полза, ако ми разрешиш да дойда с теб в „Зелената маса“.
— Не. Забранявам ти да идваш с мен и това е последната ми дума.
— Но, Бакстър, трябва да вземеш някого със себе си. Не искам да ходиш там сам.
Обхвана го гняв и страх за нейната безопасност.
— Шарлот, начинанието е много опасно. Ще правиш това, което ти кажа. Повече няма да разговаряме по този въпрос.
— Наистина, Бакстър, държиш се непоносимо. Нямаш право да взимаш всички решения сам. Аз съм тази, която започна това разследване, и няма да търпя арогантното ти отношение. Не си ми съпруг, за да ми заповядваш!
Прониза го болка, нещо, което не бе очаквал.
— Много добре знам това, мис Аркъндейл. Аз съм само твой любовник, нали така?
С периферното си зрение Бакстър долови някакво движение при вратата. Обърна се бързо и видя, че това бе Хамилтън.
— Съжалявам. — Хамилтън изглеждаше смутен. — Казах на икономката да не се безпокои да съобщава за мен. Прекъсвам ли нещо?
— Съвсем не — отвърна Шарлот. — Заповядай, Хамилтън. Ариел в момента не е тук, но я очаквам да се върне всеки момент.