Хамилтън се насочи колебливо към тях.
— Всъщност търсех Бакстър. Икономът му ми каза, че може да го намеря тук.
— Какво искаш? — попита рязко Бакстър. — Зает съм.
— Разбирам. — Хамилтън сви устни. — Дойдох, за да ти предложа помощта си.
— Бакстър има намерение тази нощ да претърси третия етаж на „Зелената маса“.
Хамилтън отмести поглед от Шарлот и се втренчи в своя полубрат.
— Може би ще мога да ти помогна. Познавам пътя, поне що се отнася до мястото, където се събират членовете на клуба.
— Не съм искал помощта ти — отвърна бързо Бакстър.
Лицето на Хамилтън видимо помръкна.
— Бакстър, защо не обмислиш предложението? — намеси се Шарлот. — Това, че брат ти познава отлично клуба, може да се окаже много полезно.
— Ти не разбираш. — Бакстър скръсти ръце на гърдите си.
— Напротив, разбирам! — отвърна възмутено тя. — Чувстваш се обвързан с клетвата, която си дал на баща си. Обещал си да се грижиш за Хамилтън, а не да го излагаш на опасност.
— Дяволите да го вземат, аз не съм дете! — възпротиви се Хамилтън. — Нямам нужда от бавачка!
— Точно така — отвърна Шарлот, като се обърна към Бакстър. — Сигурна съм, че баща ти не е искал от теб да защитаваш Хамилтън през целия му живот, а само докато порасне и възмъжее.
Хамилтън й хвърли поглед, изпълнен с благодарност. След това насочи вниманието си към Бакстър.
— За бога, навършил съм двайсет и две. Кога най-накрая някой ще забележи, че вече съм мъж?
Един безкраен миг Бакстър не отдели поглед от него, изучавайки го внимателно. Предсмъртните думи на баща му отново проехтяха в съзнанието му. ЗНАМ, ЧЕ МОГА ДА ТИ СЕ ДОВЕРЯ ДА СЕ ГРИЖИШ ЗА ХАМШПЪН.
— Това, което знаеш за клуба, наистина може да се окаже полезно — призна неохотно Бакстър. — Но ситуацията е доста рискована.
— Този проклет магьосник едва не уби моя най-добър приятел! — извика гневно Хамилтън. — Кой знае кой ще бъде следващият? Имам пълното право да помогнала разобличим този негодник!
Бакстър хвърли поглед към Шарлот. За негова изненада, тя не каза нищо. Само наклони леко глава, а в погледа й се четеше одобрение.
Кога едно момче става мъж, зачуди се Бакстър. Не знаеше отговора на този въпрос, тъй като не можеше да си спомни някога да е бил дете. Струваше му се, че през целия си живот е понасял отговорностите на възрастта.
— Много добре — каза тихо той. — Заедно ще направим план за действие. И, за бога, Хамилтън, не казвай нищо на майка си!
Напрегнатият израз на лицето на младежа се отпусна и устните му се извиха в характерната Ешъртънова усмивка.
— Никога! Имаш думата ми!
— Надявам се, че няма да съжалявам за това — каза Бакстър малко по-късно същата вечер.
Беше застанал до Шарлот в края на дансинга. Балът на Хоукмор беше събитието на сезона, за което дълго щеше да се говори. Тази вечер то осигуряваше перфектно прикритие за задачата, която си бяха поставили.
Ако Морган Джъд бе наел шпиони, за да ги следят, те трудно щяха да ги намерят сред многобройните гости на бала. С малко късмет, никой нямаше да забележи, че Хамилтън и Бакстър са се измъкнали от залата.
— Знам, че не ти беше лесно да приемеш предложението на Хамилтън — каза Шарлот. — Но това е идеалната възможност да му покажеш, че му имаш доверие.
— Хамилтън все още изглежда така дяволски млад в много отношения. Самият факт, че се е забъркал в клуба „Зелената маса“ доказва, че не е достатъчно зрял.
— Подозирам, че Хамилтън си е взел сериозна поука от това, което стана с Норис. Очевидно е, че досегът на приятеля му със смъртта има отрезвителен ефект върху Хамилтън.
— Не мога да го отрека. Въпреки това…
— Погледни на фактите откъм положителната им страна, Бакстър. Това, че тази вечер ще вземеш със себе си Хамилтън, ти дава идеалното извинение да откажеш моята помощ в това начинание.
Бакстър се усмихна въпреки мрачното си настроение.
— Невероятно хитър начин да представиш цялата ситуация, трябва да призная. Чудех се защо престана да настояваш да те взема със себе си. Сега виждам, че просто не си могла да пропуснеш възможността да помогнеш между мен и Хамилтън да се установи по-тясна братска връзка.
— Тази връзка вече съществува. Ти я зачиташе дори когато на думи я отхвърляше. — Тя го погледна, а очите й бяха много сериозни. — Пази се, Бакстър.
— Неведнъж съм ти казвал, че не е в характера ми да поемам глупави рискове.
— Не, наистина, ти поемаш пресметнати рискове. Според мен те са много по-опасни. — Шарлот леко докосна ръката му. — Ще те чакам.
— Няма нужда. Ще ти се обадя сутринта, за да ти кажа какво сме открили, ако, разбира се, открием нещо.