Когато виждаха тези белези, жените реагираха с шок и отвращение. Бакстър не ги обвиняваше. Никога не се бе отличавал с красота и тези белези не допринасяха с нищо, за да изглежда по-добре. За щастие, лицето му не бе пострадало. Обаче му бе омръзнало постоянно да чувства неудобство и да загасва свещите и огъня в камината, преди да се съблече и да сподели леглото на някоя жена.
Последния път, преди около шест месеца, едва не се бе пребил, удряйки се в таблата на леглото, тъй като в непрогледната тъмнина се бе спънал в ботуша си. Това, разбира се, му попречи да се наслаждава пълно на удоволствията на нощта.
Намираше удовлетворение и удоволствие в лабораторията. Там, заобиколен от блестящите стъкленици, колби, дестилати и тръбички, Бакстър можеше да избяга от празните разговори и безсмислените флиртове на висшето общество. Това беше свят, който никога не му беше харесвал. Свят, който никога не бе го разбирал. Свят, който той винаги бе смятал за изключително повърхностен, безвкусен и безсъдържателен. Свят, в който никога не се бе чувствал у дома си.
Бакстър успя да овладее мислите си и да се съсредоточи върху настоящия момент. Шарлот просто го бе отписала като възможен кандидат за службата на доверен човек. Трябваше да предприеме нов подход, ако искаше да я убеди да го наеме на тази работа.
— Мис Аркъндейл, изглежда, има известно разминаване между вашето мнение за мен и мнението на всички останали хора по света. Мога ли да предложа да разрешим този въпрос чрез един експеримент?
Шарлот застина.
— Какъв експеримент?
— Препоръчвам ви да съберете всички членове на вашето домакинство и да ги попитате за тяхното мнение за мен. Ако всички са категорични, че аз бих могъл успешно да изпълнявам задълженията си, тогава ще ме наемете. Ако те се съгласят с вашето мнение, ще си тръгна и ще си потърся работа някъде другаде.
Тя се поколеба, очевидно не можеше да реши какво да предприеме. След това бързо и решително кимна.
— Много добре, сър. Звучи логично. Ще направим опита веднага. Ще повикам сестра ми и икономката. И двете са изключително наблюдателни.
Шарлот се пресегна и дръпна кадифената дръжка на звънеца, която се намираше до камината.
— Значи сте съгласна да се съобразите с резултатите от опита? — попита предпазливо Бакстър.
— Имате думата ми, сър. — Тя се усмихна, опитвайки се да прикрие задоволството си — Веднага ще разрешим този въпрос.
В коридора отекнаха стъпки. Бакстър нагласи очилата си, облегна се удобно на стола и зачака.
Бе сигурен, че спокойно може да предвиди резултата. Познаваше себе си и добрите си страни по-добре от всеки друг. Бе ненадминат в изкуството да изглежда скучен и безинтересен, мек и безобиден като картофен пудинг.
Двайсет минути по-късно Бакстър слизаше по стълбите на градската къща на Аркъндейл с чувство на задоволство. Мълчаливо отбеляза, че пронизващият мартенски вятър, който само преди час му се бе сторил мразовит и неприятен, сега бе свеж и ободряващ.
Нищо не можеше да се сравни сточно проведения научен опит, за да се уредят нещата, помисли си той и махна с ръка на един минаващ файтон. Не беше лесно, но накрая си бе осигурил службата. Както беше очаквал, Шарлот Аркъндейл беше единствената от всички в къщата, а може би и от цял Лондон, която би го забелязала в многобройна тълпа.
Не бе сигурен какво точно говореше за характера й фактът, че тя го смяташе за съвсем различен от останалите, освен, че само потвърждаваше това, което Маркъл бе казал за нея. Шарлот беше наистина една необикновена жена.
Изобщо не бе това, което човек би очаквал от една изнудвачка и убийца, помисли си Бакстър.
Глава 2
— Не разбирам защо толкова се тревожиш, Шарлот. — Ариел спря поглед върху един поднос с красиво подредени яйца, оставен на бюфета. — Мистър Сейнт Айвс се оказа точно това, което търсеше. Доверен човек, който няма да привлича вниманието към себе си, когато изпълнява задълженията си. Освен това той, изглежда, е в отлично физическо състояние. Не толкова висок, колкото би трябвало, но пък е със здраво телосложение и широки рамене. Мисля, че ще изпълнява отлично ролята си на телохранител, ако, разбира се, изникне такава необходимост.
— Според мен е достатъчно висок! — Шарлот се замисли мрачно защо се почувства задължена да защити Бакстър. Защо трябваше да я интересува, ако сестра й не го смяташе за достатъчно висок? — Налага се винаги да гледам нагоре, ако искам да срещна погледа му!
Ариел се усмихна.