Хамилтън се облегна на зелените кадифени възглавници в модния си файтон и погледна Бакстър, а очите му блестяха весело.
— Защо направо не я помоли да се омъжи да теб?
— За какво, по дяволите, говориш? .
— Чух достатъчно от разговора ви, за да заключа, че се опитваше да убедиш Шарлот да обмисли предложението ти за брак, отколкото продължаването на връзката ви. Защо подходи с токова заобикалки?
— Не мисля, че това е твоя работа.
Хамилтън започна съсредоточено да разглежда абаносовото си бастунче.
— Както кажеш.
— Още повече, ако се осмелиш още веднъж да употребиш думата „любовна връзка“, когато се отнася до нея, мога да те уверя, че не само ще си присвоя богатството ти, но изведнъж ще откриеш, че ти липсват няколко предни зъба, когато решиш да се усмихнеш на някоя дама.
— Значи нещата са сериозни.
— Предлагам ти да променим темата.
Хамилтън поклати глава.
— Ти може и да си много способен учен, братко, но си безнадеждно глупав, когато се отнася до жените. Би трябвало да отделяш повече време да четеш Шели или Байрон, отколкото химията.
— Малко е късно да се опитваш да промениш характера ми. Във всеки случай, няма смисъл.
— Защо? Очевидно е, че Шарлот е много привързана към теб.
Бакстър се ядоса, тъй като усети, че в него започва да покълва надежда.
— Така ли мислиш?
— В това няма съмнение.
— Тя може и да се тревожи за мен, но не вярвам да се съгласи да се омъжи за мен.
— Тогава само от теб зависи да я убедиш, че тази стъпка е съвсем разумна.
Бакстър се намръщи.
— Точно това се опитвах да направя, когато ти самият ме прекъсна преди няколко минути.
Хамилтън му отправи многозначителна усмивка.
— Татко мислеше, че има много неща, които бих могъл да науча от теб. Но може би има и няколко, които и ти можеш да научиш от мен. Можеш винаги да ме попиташ за съвет, особено що се отнася до жени.
— Имаме да вършим много по-належаща работа, ако не си забравил.
— Не съм.
— Носиш ли револвера си?
— Да, разбира се. — Хамилтън потупа джоба на палтото си. — Дори нося два. Ами ти?
— Никога не съм се упражнявал достатъчно, за да стрелям добре. Разчитам на собствените си методи.
— Какво искаш да кажеш?
Бакстър извади от джоба си едно стъклено шишенце и го показа на Хамилтън. Младежът го погледна заинтригуван.
— Какво е това?
— Един вид мигновена светлина. Счупваш шишенцето и изведнъж се получава малка, но ярка експлозия. За две-три минути може да освети пътя ти или да ослепи временно противника ти. Ако се използва в близост до запалими материали, може да предизвика пожар.
— Дяволски умно! Откъде си взел тези стъкълца?
— Правя ги в лабораторията си.
Хамилтън се усмихна, изпълнен с уважение.
— Може би е трябвало да обърна повече внимание на „Беседите“. Когато всичко свърши, мислиш ли, че ще можеш да ми отделиш време и да ми покажеш повече от твоите експерименти?
— Разбира се, щом искаш. — Бакстър се поколеба. — От дълго време не съм имал някой, който да ми помага.
Хамилтън се усмихна.
— Напоследък започвам да се чудя дали и аз все пак не съм наследил нещичко от татковата страст към науката.
Бакстър се вгледа в брат си със сериозно изражение.
— А аз започвам да си мисля, че, в края на краищата, изпитвам страст и към други неща, освен към химията.
Глава 18
Шарлот отпиваше от лимонадата и обхождаше с поглед препълнения дансинг, където Ариел танцуваше с някакъв младеж. Доволна, че сестра й се забавлява, Шарлот се усмихна на Розалинд, която малко преди това бе застанала до нея.
— Лейди Тренглос, бих искала да ви благодаря за всичко, което направихте за Ариел. Майка ми щеше много да се гордее, че сестра ми има такъв успех в обществото.
— За мен е истинско удоволствие, скъпа. Не съм имала възможност да представя някое младо момиче в обществото, откакто и най-малката ми племенница се омъжи. — Розалинд започна весело да си вее с модното си розово ветрило. — Ариел е очарователна млада жена. Виждам, че вече е привлякла много ухажори.
Шарлот въздъхна.
— Страхувам се, че всичките ще изчезнат бързо, щом разберат, че годежът ми с вашия племенник е отменен. Признавам, че в началото много се тревожех за това, но Ариел продължава да твърди, че изобщо не я интересува дали ухажорите й ще я изоставят, когато научат истината.
— Тя е твърде умна и уравновесена за своята крехка възраст — Розалинд хвърли дълъг поглед на Шарлот — За което, мисля, че трябва да благодари единствено на теб, Шарлот.
— Съвсем не е така, Ариел винаги е била много практична. Често казва, че сезонът в обществото е истински източник на забавления. Казва също, че когато завесата падне, ще бъде доволна да се върне към обичайните си задължения.