Шарлот се молеше да не стане така. Ариел беше още толкова млада. Без значение колко здрав разум притежаваше на деветнайсет години, животът й щеше да стане много празен и скучен, когато поканите и цветята спрат да пристигат. Важното бе Ариел да не си тръгне с разбито сърце, когато сезонът свършеше.
Колкото до собственото си сърце, Шарлот знаеше, че вече е разбито, и единствената й надежда бе да потъне в работата си и да се надява да се излекува. Но знаеше също така, че без значение колко клиенти имаше и колко мъже щеше да се наложи да проучва, никога нямаше да може да забрави своя любим, чийто очи грееха с алхимичен пламък. Никога нямаше да срещне друг като Бакстър.
Розалинд й хвърли замислен поглед.
— Тъй като заговорихме по този въпрос, трябва да ти кажа, че съм ти не по-малко признателна.
— Ако имате предвид моето разследване, лейди Тренглос, мога да ви уверя, че го започнах по собствено убеждение и исках да постигна свои собствени цели.
— Нямах предвид разследването. — С едно рязко движение Розалинд сгъна ветрилото си. — Ще бъда откровена. Тревожа се за Бакстър още откакто се върна от Италия преди три години. Винаги е бил твърде сериозен за възрастта си. Дори като дете, притежаваше учудващо самообладание и здрав разум. Винаги е държал другите на разстояние.
— Като че ли те наблюдава и преценява по същия начин, по който провежда експериментите си?
— Точно така. — Розалинд леко потрепери. — Понякога е много смущаващо. Но след онзи ужасен инцидент в Италия Бакстър изобщо престанала се появява в обществото. Почти никога не излизаше от онази дупка, която нарича лаборатория. Страхувам се, че е развил склонност към меланхолия.
— Меланхолия?
— Която, между впрочем, се предава и по наследство в рода.
Шарлот се намръщи.
— Не знаех за това. Всички казват, че родителите му били доста шумни и буйни хора, които предизвиквали истинска сензация в обществото.
— Да, понякога бяха прекалено буйни — отвърна тихо Розалинд. — Но за такава силна страст човек трябва да плати висока цена. Като не говорим, разбира се, за съсипаната репутация.
— Разбирам. От собствен опит знам, че хората, способни на такава страст, имат в характера си и светла, и тъмна страна. Изглеждат така, като че ли природата се е стремила да създаде някакво равновесие, но в действителност са се получили крайности.
— Ти си наистина много наблюдателна, скъпа. Точно такова беше положението с родителите на Бакстър. Ешъртън, въпреки целия си интелект и радост от живота, имаше опасен характер и склонност към необмислени рискове. Цяло чудо е, че успя да доживее до старост. А колкото до сестра ми…
— Какво за нея? — настоя Шарлот.
— Тя беше красива, умна и цялата кипеше от енергия. През повечето време. Отдаваше се на капризите си и порива си към независимост. Всеки, който я познаваше, оставаше очарован от нея дори когато тя се държеше ужасно. Само семейството и най-близките й приятели знаеха, че, макар и рядко, тя изпада в тежка меланхолия.
— Изглежда, Бакстър по необходимост е станал алхимик — промълви Шарлот.
— Алхимик? Какво искаш да кажеш?
— Мисля, че той възприема себе си като продукт от силно избухливи химически вещества. Чувства, че няма избор, освен да се научи да контролира пламъците, които могат да причинят мощна експлозия.
Розалинд повдигна учудено вежди.
— Интересна аналогия. Това, което исках да кажа, скъпа, е, че ти си най-хубавото нещо, което се е случвало на Бакстър от години.
Шарлот бе толкова изумена, че едва не изпусна лимонадата си.
— Лейди Тренглос, много мило от ваша страна, но съм сигурна, че преувеличавате.
— Не казвам нищо повече от истината. Ти, изглежда, го разбираш и се отнасяш с него така, както никой преди не е успявал.
— Но той изобщо не е толкова тайнствен, колкото го представяте.
— Всъщност е, но не за това говорим сега. Извини ме за любопитството, но искам да ти задам един много личен въпрос.
— Да? — Шарлот погледна неспокойно другата жена.
— Няма начин да го кажа по-меко или деликатно, затова ще карам направо. Бакстър споменавал ли е за брак между вас?
— Не. — Шарлот си пое дълбоко дъх, — Не е споменавал нищо подобно.
САМО ПРЕДИ МАЛКО МИ КАЗА, ЧЕ НЯМА НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ ДОРИ ЗА ВРЪЗКА МЕЖДУ НАС.
Тяхната страстна връзка беше станала неудобна за него. На Шарлот й се стори, че ярката светлина от полилея потъмня. Трябваше да си напомни обаче, че имаше по-належащи проблеми. Не можеше да си позволи да се отдава на самосъжаление и черни мисли, докато не се увереше, че Бакстър е в безопасност.