Бакстър вдигна свещта, за да може да разгледа по-добре празната стая, в която бяха влезли с Хамилтън. Забеляза плътния слой прах по пода, по който не се виждаха никакви следи.
— Струва ми се, че от години никой не е влизал в тази стая.
Като че ли претърсваха изоставена къща, помисли си Бакстър. Дебелите стени и дъските на пода заглушаваха дори и шума от препълнената игрална зала на най-долния етаж. Третият етаж на „Зелената маса“ бе като някакъв друг свят, сиво, призрачно царство, в което само магьосникът се чувстваше като у дома си.
— Това е четвъртата стая, в която влизаме — прошепна Хамилтън. — Кълна се, очаквам всеки момент пред мен да изскочи някой призрак.
— Само някой, който обича да чете романтична поезия и готически романи, може да види призраци в тези стаи.
— А аз случайно обичам и романтичната поезия, и готическите романи — отвърна весело Хамилтън.
Бакстър го погледна замислено.
— Ти като че ли наистина се забавляваш.
— Това е най-вълнуващото нещо, което съм правил от месеци — ухили се Хамилтън. — Кой би си помислил, че ще съм точно с теб, когато това се случи?
— Знам много добре, че ме мислиш за безнадеждно скучен, Ешъртън. Но имай предвид, че още няколко години аз съм този, който държи под контрол парите ти.
— Без съмнение, знаеш как да развалиш някому настроението.
Бакстър се обърна с намерение да напусне празната стая.
— Хайде, тръгвай. Времето ни изтича, а на този етаж има още една стая. — Като хвърли последен поглед на помещението, Бакстър излезе в коридора.
— След теб, братко. — Хамилтън тихо го последва.
Бакстър се насочи към затворената врата в края на коридора. На пода имаше стар протрит килим, който заглушаваше стъпките им.
— Тази би трябвало да се окаже по-интересна от останалите. — Бакстър спря пред вратата.
— И защо?
— Тази стая се намира точно над онази, която ти и приятелите ти използвате за тайните си срещи.
Хамилтън огледа стаята с интерес.
— И какво от това?
— Сам каза, че магьосникът се появява без предупреждение. В един момент го няма в стаята, а в следващия вече е сред вас.
— Мислиш, че той се появява при нас от тази стая?
— Както обясних на Шарлот, тази сграда някога е била публичен дом. А такива къщи са пълни с тайни наблюдателници и скрити стълбища.
— Велики Боже! — Хамилтън го погледна смаян. — Наистина ли обсъждаш такива неща с мис Аркъндейл?
— Шарлот е дама с много разнообразни и необичайни интереси. — Бакстър започнала изучава бравата. Върху нея нямаше и следа от прах и металът дори проблясваше на слабата светлина. Някой беше влизал в тази стая съвсем скоро.
— Ако обсъждането на публичните домове е твоята представа за учтив разговор, нищо чудно, че никога нямаш късмет с жените, Бакстър. — Хамилтън протегна ръка и отвори вратата. — Наистина, не трябва да забравя да ти дам някои съвети и напътствия. — Младежът хвърли поглед през рамо, усмихна се и влезе в стаята.
Бакстър по-скоро почувства, отколкото чу задвижването на скрити механизми.
— Хамилтън, чакай.
— Какво има? — Хамилтън взе свещта от ръката на Бакстър и се насочи към средата на стаята. След това погледна към Бакстър, който все още се колебаеше на прага. — Мястото е празно също като останалите. Има ли нещо… БАКСТЪР, ВРАТАТА!
Бакстър усети движението над главата си. Вдигна поглед и забеляза тежка желязна врата. С ужасяващ стържещ звук, тя започна бързо да се спуска от трегера. Бакстър разбра, че когато вратата падне изцяло, стаята щеше да се превърне в техен затвор.
Трябваше веднага да вземе решение. Можеше или да отстъпи назад в коридора, или да се присъедини към Хамилтън.
— Проклятие! — Бакстър се наведе и бързо влезе в стаята, С леко тупване вратата се удари в пода и спря.
— Исусе! — Хамилтън удивено се взираше в металната врата, която сега стоеше на мястото на обикновената. — Ние сме в капан.
Възцари се напрегната тишина. , Бакстър започна да мисли трескаво. Хамилтън беше прав. Единственият прозорец беше покрит с желязна решетка.
— Отварянето на първата врата и прекрачването на прага очевидно задейства механизма на желязната врата — каза Бакстър. — Много хитро измислено. Разбира се, собственикът на това място знае как да попречи на тази гилотина да го нареже като парче месо всеки път, когато влезе в тази стая. Някъде тук трябва да има скрит бутон.
Хамилтън бързо се обърна към него.
Бакстър, това не е някаква научна игричка. Ние сме в капан!
— Може би. — Бакстър продължаваше внимателно да изучава помещението.