За разлика от другите стаи на този етаж, тази беше обзаведена разкошно. Имаше голямо легло с балдахин, огромен гардероб, масивно бюро и китайски параван. Цяла една стена беше заета от каменна камина.
— А може би пък не.
— Какво, по дяволите, означава това, Бакстър. Сега не е моментът да говориш неясно или с недомлъвки.
— Дай ми един момент да помисля.
— Трябваше да останеш в коридора — промърмори Хамилтън. — Защо влезе в стаята, след като видя, че проклетата желязна врата пада? Сега и двамата сме заключени тук. Ако беше останал отвън, поне ти можеше да си свободен.
— Който и да е измислил тази стая, със сигурност е измислил начин да излиза спокойно оттук.
Бакстър взе свещта и огледа стаята на светлината й. Веднага забеляза бележката на бюрото. Хартията беше сгъната и върху нея бе поставен печат.
— Дори и да има начин да излезем оттук, как ще го открием? — попита Хамилтън. — Бакстър, можем да останем затворени тук, докато умрем от глад и жажда. Никой няма да чуе виковете ни през тези дебели стени.
Бакстър не отговори. Цялото му внимание бе приковано върху бележката. Бързо се приближи до бюрото и я взе.
— Бакстър? Какво е това?
— Съобщение. — Бакстър остави свещта на бюрото. След това внимателно разгледа печата. Върху восъка бе отпечатан същият алхимичен знак, който Друзила Хескет бе нарисувала в скицника си — триъгълник, поставен в кръг.
— Мисля, че е от магьосника.
Хамилтън бързо се приближи.
— Какво пише в бележката?
Бакстър разчупи печата и разтвори бележката. На хартията беше изписан само един ред:
Човек, който е роден без своя съдба, трябва сам да си я създаде.
— Какво означава това? — попита Хамилтън.
— Означава, че сме били очаквани. — Бакстър смачка бележката. — Ела. Нямаме време за губене.
— Нетърпелив съм да напусна това място. — Хамилтън присви очи. — Как точно предлагаш да направим това? Не бихме могли да минем през комина.
Бакстър понечи да обясни, че гардеробът е най-вероятното място да се скрие входът на тайно стълбище, но усети позната миризма и се вцепени.
— Благовонието! Проклятие! — изруга той.
Хамилтън се намръщи.
— Да, така е. Усещам го. — Той се огледа смаян наоколо. — Но откъде идва? Тук няма мангал?
Бакстър се обърна към камината и насочи свещта към нея. От старата каменна камина излизаха валма гъст задушлив дим.
— Някой на покрива използва голямо духало, за да вкарва дима тук.
— Миризмата не е същата като тази, която използваме при събиранията си. По-силна е и не толкова приятна. — Хамилтън се закашля. — И димът е твърде гъст. Господи, какво се опитват да ни направят?
— Използвай вратовръзката си, за да закриеш носа и устата си. — Бакстър свали собствената си вратовръзка и бързо закри устата си.
Хамилтън направи същото. Бакстър отвори вратите на гардероба.
— Тук някъде трябва да има механизъм. Вашият магьосник използва гардероба, за да се появи долу при вас.
Бакстър докосна дъските от задната страна. След това започна по същия начин да претърсва дъното.
— Миризмата е твърде тежка. — Гласът на Хамилтън бе заглушен от плата на вратовръзката. — Ще се задушим тук.
Бакстър вдигна поглед към него. Хамилтън се взираше замаян в гъстите облаци дим, които излизаха от камината.
— Имам нужда от помощта ти, Ешъртън. — Бакстър нарочно придаде на гласа си ледена нотка. Трябваше да извади брат си от унеса му.
Хамилтън се обърна, като се олюляваше. Очите му бяха леко замъглени.
— Какво… какво искаш да направя?
В този момент пръстите на Бакстър напипаха две малки издатини в ъгъла на гардероба.
— Мисля, че намерих изхода. — След това натисна силно. Задната стена се отвори с леко изскърцване. На нейно място се появи тъмна дупка.
— Стълбище! — Хамилтън гледаше като хипнотизиран тесните стълби, които постепенно потъваха в мрак; — Откъде знаеше, че тук има стълбище?
— Видях как вашият магьосник се материализира онази нощ в стаята отдолу. Той не би могъл да го направи, ако в стената нямаше тайно стълбище. Това беше единствената възможност.
— Ти си го видял? Бакстър, тези дни не преставаш да ме изненадваш. Да откриеш това стълбище, беше брилянтен ход от твоя страна.
— Просто логика. — Бакстър вдигна свещта и пристъпи напред. — Както вече казах, тук преди е било бордей, обслужвал клиенти с екзотични и странни вкусове. Мъжете са плащали скъпо и прескъпо, за да използват тайните стълбища и наблюдателници, за да наблюдават какво става в стаите.
Хамилтън го последва.
— За един химик, знаеш доста за тези неща.
— Не от собствен опит, трябва да отбележа. — Бакстър внимателно започна да слиза по тесните стълби. — Един или два пъти баща ми ми разказваше точно за този бордей. Той познаваше публичните домове много добре, дори мога да кажа, че беше нещо като експерт.