— Татко си имаше жена, за бога! — Хамилтън затвори вратата на гардероба. — И любовница също, като стана дума за това. Защо, по дяволите, е посещавал бордеите толкова често?
— Отличен въпрос. — Бакстър подуши предпазливо въздуха и долови лек мирис от смъртоносното благовоние през плата на вратовръзката си. — По дяволите! Димът прониква през вратите на гардероба. Побързай!
Чувствам се малко странно. — Хамилтън стъпваше внимателно по извитите стъпала. — Вие ми се свят.
— Изходът не може да е далеч. — Бакстър затаи дъх, когато пламъкът на свещта изведнъж се превърна в ослепителна огнена топка. Беше толкова изненадан, че едва не изпусна свещта. — Проклятие!
Този път благовонието наистина бе много силно, Вече действаше на сетивата му, въпреки че беше в минимална доза.
— Бакстър?
— Не спирай.
Измина сякаш цяла вечност, докато слязат по тесните стъпала. Следваха ги невидими облаци задушлив дим Бакстър осъзна, че се взира твърде дълго в пламъка на свещта.
Изпита внезапно всепоглъщащо желание да се хвърли в пламъците. Хамилтън сложи колебливо ръка на рамото му.
— Всичко е толкова странно. Миризмата е направо противна.
В стаята, от която току-що бяха излезли, проехтяха стъпки, а точно в този момент Бакстър напипа някаква дръжка, поставена в стената.
— Там има някой — прошепна Хамилтън. — Търсят нас. Бакстър се заслуша в стъпките над главите им.
— Къде са те, по дяволите? — изръмжа някакъв глас. — Казвам ти, нямам никакво намерение да стоя дълго в тази стая. Дори и с маска.
— Те са тук някъде. Сигурно вече са припаднали. Сигурно са паднали от другата страна на това бюро или зад паравана.
— Побързай. Магьосникът каза, че по-голямо количество от този проклет дим може да е смъртоносно. А той ги иска живи.
Бакстър напипа дръжката и дръпна силно. Дървената врата се отвори, откривайки вътрешността на втори гардероб. Поради някаква причина беше много трудно да отвори вратата. Но когато накрая успя, видя, че стаята е празна и тъмна. Като се олюляваше, Бакстър излезе от гардероба.
— Познавам това място — промълви Хамилтън, след като го последва. Младежът махна вратовръзката от устата си и си пое с наслада въздух. — Това е стаята, в която се събират членовете на клуба. Винаги съм се чудил как магьосникът успява да се появи, без да го усетим, винаги когато го повикаме.
Отгоре отново долетяха гласове.
— Триста дяволи, никъде ги няма — извика единият от мъжете. В гласа му се долавяше паника.
— Трябва да са тук! — Бакстър усети отчаянието в другия груб глас. — Нали ги чухме, докато бяхме на покрива.
— Погледни зад паравана.
— Димът там е толкова гъст, че едва може да се вижда. Трябва да ги намерим. Пит и Дългия Ханк досега трябва да са хванали онази Аркъндейл. Ако не му заведем Сейнт Айвс, магьосникът със сигурност ще ни убие.
Бакстър побутна Хамилтън към вратата.
— Върви и намери Шарлот. Може би още не е късно.
— Нали си наел хора да я пазят.
— Не мога да разчитам напълно на тях.
— Ами ти? — попита Хамилтън с разтревожен глас.
— Аз ли? Ще трябва да им позволя да ме намерят.
— Не!
Погледите им се срещнаха.
— Не разбираш ли? Ако вече са хванали Шарлот, това е единственият начин да я намеря.
— Ами ако не са? Ще рискуваш живота си за нищо.
— Знам как да се грижа за себе си, Хамилтън. Сега тръгвай. Трябва да се опиташ да опазиш Шарлот.
В очите на Хамилтън имаше сълзи от дима, , но в тях можеше да се прочете и колебание, и неохота да си тръгне. Разбираше, че, Бакстър има право, затова кимна кратко в знак на съгласие и без да каже дума, се обърна и излезе.
Бакстър си пое дълбоко дъх и се върна на тайното стълбище. Затвори вратата на втория гардероб и започна да се изкачва по стълбите.
— Леглото! — извика единият от негодниците с дрезгав глас. — Погледни под леглото.
Бакстър стигна до края на стълбите. Миризмата не бе толкова силна, колкото преди няколко минути. Мъжете бяха отворили желязната врата и в стаята бе проникнал чист въздух. Въпреки това миризмата бе достатъчно силна, за да му се завие свят. Трябваше да положи всички усилия да се върне безшумно в първия гардероб.
— Под леглото няма никого. Всичко това е много странно, ако питаш мен. Може би си имаме работа с още един магьосник.
— Не ставай глупав! Погледни в гардероба.
Бакстър намери скритата дръжка, успя да затвори задната врата и се просна на пода, надявайки се, че престореният му припадък изглежда съвсем като истински. Само след миг вратите на гардероба се отвориха.