— Единият от тях е тук. — В гласа се долавяше огромно облекчение. — Този носи очила. Сигурно е Сейнт Айвс. От другия няма и следа. Много странно.
— Тогава най-добре е да не казваме на магьосника, че са били двама — отвърна решително другият — Ако открие, че единият е успял да избяга, това ще ни струва живота.
— Съгласен съм. Но къде може да е отишъл другият?
— Сигурно се е измъкнал, преди да се задейства капанът Вече няма значение. Важното е, че заловихме Сейнт Айвс. А както ми изглежда, той дълго време няма да дойде в съзнание.
Към Бакстър се протегнаха груби ръце. Той се опита да остане отпуснат и неподвижен, докато го измъкваха от гардероба.
Бе затворил очи, за да бъде още по-убедителен, така че си позволи да отправи мислено една молитва.
ГОСПОДИ, ДАНО ХАМИЛТЪН ПРИСТИГНЕ ПРИ ШАРЛОТ ПРЕДИ ХОРАТА НА МАГЬОСНИКА.
Глава 19
Един час по-късно Бакстър лежеше на студен каменен под и слушаше разговора на двамата си пазачи.
— Сейнт Айвс изобщо не изглежда толкова опасен. Само си загубихме времето да пускаме оня дим. Щеше да бъде много по-просто да използваме револвер.
— Но нали чу какво каза магьосникът — отвърна другият с оправдателен тон. — Сейнт Айвс е по-хитър, отколкото изглежда.
— Ако питаш мен, вие с Върджил получихте по-лесната задача. Онази женска Аркъндейл едва не ми издра очите. После удари горкия Дълъг Ханк с онази нейна тежка чанта. Него все още го боли главата. Проклетата жена има по-пиперлив език и от някоя продавачка на риба.
Толкова с надеждата, че Хамилтън е пристигнал при Шарлот преди хората на Морган Джъд, помисли си Бакстър.
— Сигурно сме използвали малко повече от онова благовоние върху Сейнт Айвс — обади се вторият мъж. — Все още е в безсъзнание.
— Имаш късмет, че не си го убил по случайност с онзи дяволски дим. На магьосника това никак нямаше да му хареса. Той иска сам да се оправя с този тип.
За кратко настъпи тишина. След това заговори вторият негодник, като понижи глас:
— Не ви ли се струва, че този човек е доста странен?
— Кой? Сейнт Айвс? От това, което чувам, той винаги си е бил странен.
— Не Сейнт Айвс, глупако, а магьосникът.
Първият мъж се изсмя тихо.
— Обзалагам се, че това се отнася в пълна степен и за него. Но пък плаща добре. — Бакстър чу шум от тежки стъпки и разбра, че единият от пазачите се бе отправил към вратата. — Отивам в кухнята да взема нещо за ядене. Дръпни този звънец, ако Сейнт Айвс отвори очи, и аз ще дойда веднага.
Магьосникът каза аз пръв да му се обадя. Знаеш какъв става, ако не изпълняваме това, което е наредил.
— Да върви по дяволите!
— Донеси за мен филия хляб и малко шунка. — Мъжът, който остана да пази Бакстър, повиши глас. — И малко бира. Като го гледам този тук, не мисля, че скоро ще се събуди.
До Бакстър долетя някакъв неясен отговор, после шум от отдалечаващи се стъпки. След това настъпи тишина. Бакстър се опита да прецени положението. Всичко това много приличаше на лабораторен експеримент. Бяха се смесили две избухливи вещества и бяха предизвикали пожар. Но в този случай той не беше просто страничен наблюдател, който си води бележки. Беше един от участниците в процеса.
Хората на Морган го бяха претърсили, преди да завържат ръцете и краката му и да го натоварят на файтона. Един от тях бе взел ножа му Бакстър с облекчение установи, че очилата му си бяха на мястото. Беше се страхувал да не ги изгуби, докато траеше бързото пътуване. За щастие, през цялото време беше сам. Похитителите, очевидно сигурни, че са вързали здраво и са упоили жертвата си, бяха отишли на капрата при кочияша и бяха обърнали по няколко чашки джин.
Бакстър се бе заел да пререже въжетата, с които го бяха вързали. Трябваше да счупи стъклото на импровизирания си часовник, за да се сдобие с нещо остро. Нямаше да е трудно. Мъжете, които го бяха влачили по стълбите само преди няколко минути, не бяха забелязали, че въжето на китките му се държи само на няколко нишки.
Бакстър остана неподвижно още няколко секунди, преценявайки възможностите, случайностите и усложненията. Както при всеки един експеримент, химичен или алхимичен, всичко се свеждаше до огъня. И както при всеки експеримент, винаги съществуваше опасност от експлозия. Бакстър се размърда, изстена и отвори очи. Един нисък, набит човек, който бе седнал на един стол на известно разстояние от Бакстър, бавно се изправи на крака. На колана му бе втъкнат голям револвер. Когато непознатият се усмихна самодоволно, Бакстър забеляза, че по-голямата част от зъбите му липсват.