— Чувствам се чудесно, както сама виждаш. — След това той отново насочи вниманието си към Морган. — За какво е всичко това, по дяволите?
Морган изпусна дълбока въздишка.
Отначало намесата ти в моите работи само ме дразнеше, но в последствие започнах да гледам на нея като на интересно предизвикателство. Човек не може да пренебрегва пътищата, по които се развива съдбата му.
Наистина. — Все още държейки палтото си в ръка, Бакстър се насочи с бавни крачки към най-близкия прозорец. Остана така, вперил поглед в нощта, а на лицето му бе застинало замислено изражение. — Интересен въпрос, имам предвид съдбата. Древните философи са вярвали, че характерът на човека е ключът към неговата съдба.
— Така е — промърмори Морган. — Напълно съм съгласен с теб.
Шарлот ги наблюдаваше в напрегнато мълчание. Въпреки че Морган държеше револвера насочен към нея, той не се целеше точно, защото цялото му внимание бе насочено към Бакстър.
В този момент Бакстър извърна глава и й хвърли поглед през рамо. По лицето му не можеше да се прочете нищо, но настойчивостта на погледа му я накара моментално да застане нащрек. Той се опитваше да й каже нещо. Шарлот чувстваше, че иска тя да направи нещо. Но какво би могъл Бакстър да очаква от нея? При тези обстоятелства едва ли можеше да направи нещо.
Освен да говори.
Разбира се! Ако Бакстър имаше някакъв план, а тя бе сигурна, че той не бе дошъл без такъв, тогава той без съмнение искаше от нея да разсейва Морган и да привлича вниманието му върху себе си, докато той изпълнява това, което е намислил.
— Защо сте си направили труда да ни събирате тук тази вечер, мистър Джъд? — настоя Шарлот с възможно най-властен тон.
Морган извърна поглед към нея.
— Не се случва често човек да има възможност да поговори с хора, които могат да оценят способностите му.
— Глупости. Със сигурност не сте толкова суетен, че да ни домъкнете тук само за да се хвалите със способностите си.
— Тук грешиш, скъпа — обади се Бакстър. — Суетата на Морган не знае граници. Но това не е причината, поради която ни отвлече, нали, Морган?
— Въпреки че ми е много приятно да съм сред хора, които притежават достатъчно интелект да оценят цялото величие на плановете ми, трябва да призная, че ви събрах тук тази нощ по съвсем друга причина — отвърна Морган.
— Всичко стана твърде бързо, не мислиш ли? — Усмивката на Бакстър беше измамно спокойна. — Искаш да знаеш как успяхме да разберем всичко, нали?
— Това е много меко казано, Сейнт Айвс. Мислех, че като се отърва от онази Хескет, това ще бъде край на всичко. Но тъй като човек никога не трябва да разчита само на случайността, поставих един от моите хора да наблюдава къщата. От това, което той ми каза, разбрах, че през онази нощ именно ти си бил този, който е претърсвал къщата. А когато научих, че си се сближил с мис Аркъндейл, разбрах, че тя трябва да е била жената, която те е придружавала тогава.
Бакстър кимна в знак на съгласие.
— Твоят човек ти е казал, че сме взели нещо от дома на Друзила Хескет.
— Да, каза ми, че сте взели някаква книга. А също така и че жената е била тази, която я е носила, и че тя е ръководела цялата операция. — Морган издаде някакъв стържещ звук, който би трябвало да е смях. — Не можех да повярвам, че е разбрал правилно, но за всеки случай реших сам да претърся къщата на мис Аркъндейл.
— Вие сте взели скицника! — извика Шарлот.
— Когато видях, че в него няма нищо изобличаващо, отново се осмелих да повярвам, че с това ще се свърши всичко. — Морган поклати глава. — Но вие двамата продължихте да действате заедно и дори се сгодихте!
— Поради което ти се опита да развалиш отношенията ми с Шарлот първо като изпрати при нея Джулиана Поуст с куп лъжи, а след това й даде бележка, предупреждавайки я, че не може да ми има доверие.
В отговор Морган само сви рамене.
— Очевидно нито един от опитите ми не можа да разколебае доверието й в теб. Моите поздравления, Сейнт Айвс. Никога не бих предположил, че притежаваш нужната притегателна сила и чар, за да предизвикаш такава вярност у една жена. Кой би си помислил, че ти си от онези смахнати романтици?
Бакстър не му обърна внимание.
— Защо, за бога, намери за необходимо да убиваш Друзила Хескет?
— Мисис Хескет поддържаше безразборни връзки с мъже. Имаше любовна връзка и с мъж, на когото беше необходимо да доверявам някои неща. Наистина, избягвам да споделям някои от най-личните си тайни, но това не винаги може да бъде избегнато. Човек не може да върши всичко сам, все пак. Затова се нуждае от доверен човек.
Шарлот беше искрено изненадана.