Выбрать главу

— Как направи така, че завесите в онази стая пламнаха? А експлозията в камината? — попита Хамилтън.

— Казах ти, че взех със себе си цяла кутийка с моите шишенца, които, отворени, произвеждат мигновена светлина. Шарлот отвличаше вниманието на Морган достатъчно дълго време, за да мога да счупя две от тях в гънките на завесите. Едно от шишенцата хвърлих в огъня.

Много хитро измислено. Значи Морган Джъд убил своя доверен човек и Друзила Хескет и помислил, че с това всичко ще приключи.

— Да. Не взел под внимание факта, че мисис Хескет е казала на някого, че един от ухажорите й се опитва да я убие. — Бакстър започна да нарежда две редици бутилки от зелено стъкло, които съдържаха алкални и метални соли. — Нито пък е допуснал възможността, че леля Розалинд ще настоява да се разследва смъртта на приятелката й. Морган изпитваше огромно презрение към слабия пол. Винаги е подценявал жените.

— И накрая плановете му бяха осуетени именно от жени. Не само това, но загуби и живота си — отбеляза Хамилтън.

— Наистина.

— Имащ ли някаква представа, защо мисис Хескет е нарисувала онази малка рисунка с емблемата на Джъд?

Бакстър сви рамене.

— Можем само да предполагаме. Шарлот мисли, че рисунката е направена от доверения човек на Морган Джъд, а не от нея. Може би се е опитвал да обясни техниките, които е използвал Джъд в хипнотичните си сеанси.

Хамилтън кимна в знак на съгласие.

— Значи той е нарисувал скицата, за да онагледи това, което се е опитвал да обясни?

— Вероятно. Никога няма да знаем със сигурност.

— Знаеш ли, Бакстър, странно, но винаги си казвах, че трябва да надникна в гардероба на онази стая в „Зелената маса“, където провеждахме събиранията си. Знаех, че магьосникът трябва да има някакъв таен вход, но някак си никога не се реших да проуча въпроса.

— Подозирам, че той предварително е направил така, че никой от членовете на клуба да не проявява прекалено любопитство към неговите работи.

Хамилтън се замисли.

— Искаш да кажеш, че е използвал хипноза върху нас, за да ни убеди, че няма смисъл да оглеждаме стаята по-подробно?

— Много вероятно — отвърна Бакстър, като постави в редицата още една колба.

Всичките тези въпроси го изморяваха. Беше се оттеглил в лабораторията си, за да я подреди. Винаги предприемаше тази дейност, когато искаше да помисли по даден въпрос. Намираше, че е много успокояващо да почиства колби, да излъсква инструменти и да подрежда в безкрайни редици шишенца, бутилчици и колби, докато размишлява.

За нещастие, плановете му за дълго и самотно размишление бяха провалени, когато Хамилтън бе пристигнал двайсет минути по-рано, за да обсъдят събитията от предишните няколко дни.

— Трудно ми е да повярвам, че Друзила Хескет е поддържала връзка с един служител — заяви Хамилтън. — Бакстър, мислиш ли, че повечето високопоставени дами имат тайни любовни връзки с всички — от коняря до най-добрия приятел на съпруга си?

— Мисля, че броят на жените, въвлечени в такива връзки, не е по-голям от този на мъжете, обвързани по същия начин с гувернантките на децата си или с най-добрата приятелка на съпругата си.

Хамилтън се стъписа.

— Тази мисъл съвсем не е приятна. — Лицето му придоби сериозно изражение. — Не мисля, че би ми харесало да се окажа женен за жена, която има любовници.

— Това определено е нещо, по което си приличаме. — Бакстър започна съсредоточено да разглежда една колба, чието стъкло бе леко пукнато. — Чудя се дали моят стъклар ще може да го оправи.

— Мис Ариел никога не би погазила брачните клетви — продължи тихо Хамилтън. — Тя е добродетелна и изключително благородна млада дама.

Бакстър повдигна учудено вежди.

— Ако възнамеряваш да й направиш предложение, чувствам се длъжен да те предупредя.

Хамилтън вдигна ръка в предупредителен жест.

— Моля те, без лекции. Много добре знам, че няма да встъпя във владение на наследството си още няколко години. Но бих искал да ти припомня, че в завещанието на татко нямаше нищо, което да казва, че през това време не мога да се оженя.

— Проблемът не е в завещанието на татко. Не ме интересува дали си решил да се жениш или не. Мис Ариел е много подходяща, тя ще бъде една истинска графиня.

Лицето на Хамилтън светна.

— Убеден ли си?

— Да. Но държа да те предупредя, че ако искаш да й направиш предложение, трябва да си подготвен личните ти дела и изобщо — животът ти да бъде цялостно разследван от Шарлот Мога да ти гарантирам, че тя никога няма да допусне сестра й да се омъжи за човек, който има склонност към разврат или хазарт.