„Но това са качества, които спокойно може да притежава един кокер-шпаньол например“ — помисли си Бакстър, след което се върна към работата си с подновено усърдие.
— Какви са тези приказки за стабилност и невъзмутимост? — От вратата долетя гласът на Мериан. — За какво, за бога, говориш, Хамилтън?
Бакстър изстена.
— Проклятие!
Ако беше от хората, които вярват в съдбата, сигурно щеше да се изкуши да си помисли, че е станал жертва на злобна шега. Никога ли нямаше да си възвърне спокойствието и усамотението на собствената си лаборатория?
— Здравей, майко — обърна се към нея Хамилтън. — Какво правиш тук?
— Дойдох да поговоря с Бакстър.
Розалинд кимна кратко на Мериан, стараейки се да не издава неприязънта си.
— Лейди Ешъртън.
Лицето на Мериан замръзна в израз на официална учтивост.
— Лейди Тренглос. Не знаех, че ще ви намеря тук. — След това тя обърна гръб на Розалинд и насочи вниманието към сина си. — Надявам се, че даваш съвети на Бакстър за качествата, които трябва да притежава един добър слуга. Той съвсем определено се нуждае от нов иконом. Този, който ми отвори вратата, дори не си направи труда да съобщи за мен. Само ми посочи с ръка накъде да вървя, за да дойда при вас.
— Всъщност говорим за забележителните качества на Бакстър — отвърна Хамилтън. — Достигнахме до заключението, че той притежава всички необходими качества, за да го препоръчаме пред мис Аркъндейл.
— Наистина — отвърна небрежно Мериан. — Сигурна съм, че двамата ще си подхождат идеално. Бакстър, бих искала да поговорим насаме.
— Днес не давам лични аудиенции, Мериан. — Бакстър още по-усърдно започна да почиства праха от колбите си. — В момента съм зает с други неща, както и сама можете да видите.
Мериан се намръщи.
— Но какво правиш с тази бърсалка за прах? В къщата няма ли прислужници?
— Не, но не в това е въпросът. Никога няма да позволя на някого да подрежда и почиства лабораторията ми. Винаги сам върша тази работа. Прислужниците имат неприятния навик да изпускат на земята колбите с химическите смеси и да чупят инструментите ми. — Бакстър скръсти ръце пред гърдите си. — Сега бих искал да ви помоля всички да си тръгнете.
— Няма нужда да бъдеш толкова груб, Бакстър — нацупи се Мериан.
— Грубостта е част от неговия неповторим стил — промърмори Хамилтън.
Мериан не му обърна внимание, а се обърна с цялото достойнство, което имаше, към Бакстър.
— Дойдох да изразя благодарността си за всичко, което направи за Хамилтън.
Хамилтън отегчено изви очи към тавана.
— Няма нужда да ми благодарите — отвърна Бакстър. — Хамилтън сам помогна за собственото си спасение, както и за това на другите. Оказа се, че в трудни ситуации той проявява забележително хладнокръвие и здрав разум, и ако някога отново попадна в затруднение, не мога да си помисля за никой друг, към когото бих се обърнал за помощ.
Хамилтън целият почервеня от изненада и гордост В погледа му се четеше цялата благодарност, която не можеше да изрази с думи.
— Можеш да разчиташ на мен, Бакстър.
— Тъй като и без това започнахме този разговор… — Бакстър вдигна бърсалката, като че ли бе магическа пръчка, с помощта на която можеше веднага да се отърве от всички гости. — Моля, приемете, че съм получил благодарностите на всички ви и сега ви моля да си тръгнете. Имам много работа:
Преди някой да успее да отговори, на вратата се появи Шарлот, облечена в разкошна тъмножълта рокля. След нея идваше Ариел.
— Мис Ариел! — възкликна Хамилтън. — И мис Шарлот. — Той наклони глава в грациозен поздрав, след това пое ръцете им. — Позволете ми да ви кажа, че днес изглеждате великолепно.
Бакстър наблюдаваше Хамилтън, който с елегантен поклон се надвеси над протегнатите към него ръце. Каза си, че би трябвало да направи същото. Наистина имаше някои неща, които можеше да научи от своя по-малък брат. Но поради някаква странна причина чувстваше, че не може да помръдне от мястото си.
Душата му политна към Шарлот Тя беше толкова красива, че той усещаше, че трябва дълбоко да си поеме дъх. С нейното пристигане сякаш в лабораторията бе провикнала ярка слънчева светлина. Не, не само в лабораторията, помисли си той. Целият му проклет живот бе озарен от светлина. Бъдещето без нея му се струваше толкова мрачно, че дори не би могъл да си го представи. Тя беше неговият Философски камък. Бог да му е на помощ, ако я загубеше.
— Шарлот — промълви тихо той. Хамилтън го чу и му хвърли многозначителен поглед. Бакстър се прокашля смутено. — Мис Ариел. Добре дошли, дами.