— Може би сега, след като мистър Сейнт Айвс получи новата длъжност, ще може да си позволи и нов шивач. — Ариел остави чинията си на масата и се усмихна. — Палтото изобщо не му стои добре, а жилетката му е съвсем обикновена. Забеляза ли, че той носи бричове, а не панталони?
— Забелязах.
Трябваше да е сляпа, за да не забележи прилепналите бричове, които ясно подчертаваха силните мускули на бедрата му, помисли си Шарлот. Спомни си Бакстър, седнал срещу нея в износеното си синьо палто, ленена риза, консервативни бричове и ботуши, нуждаещи се от хубаво излъскване. Шарлот се намръщи леко при този спомен.
— Дрехите бяха с отлично качество.
— Да, но за съжаление, старомодни дори за джентълмен от неговото положение. — Ариел отхапа от сочната наденица. — А и ризата му бе с връзки, а те отдавна вече не се носят. Страхувам се, че мистър Сейнт Айвс изобщо не притежава чувство за стил.
— Никой не търси стил в своя доверен човек.
— Точно така. — Ариел намигна дяволито. — Което само доказва, че той е точно такъв, какъвто изглежда: джентълмен, който спешно се нуждае от работа. Може би е втори син на някой провинциален благородник. Знаеш как стоят нещата.
Шарлот нервно започна да върти чашата между пръстите си.
— Предполагам, че е така.
Не бе нещо необичайно вторите или третите синове на дребната провинциална аристокрация, които по закон не можеха да наследят семейните имения, да изкарват прехраната си като доверени хора на богати господа.
— Хайде, Шарлот, успокой се — продължи Ариел. — Сигурна съм, че сериозният стар Маркъл нямаше да избере Сейнт Айвс, ако той не бе подходящ.
Шарлот хвърли поглед към сестра си, която с удоволствие унищожаваше яйцата и наденичките в чинията си. Тя самата обикновено сутрин имаше много добър апетит, но днес едва успя да изпие чаша кафе.
— Не знам, Ариел. Просто в нищо не съм сигурна.
— Наистина, Шарлот, това мрачно настроение е много необичайно за теб. Обикновено си толкова весела и енергична.
— Миналата нощ не спах добре.
Това и наполовина не отговаряше на истината, помисли си Шарлот. А истината беше, че изобщо не можа да мигне. Беше се въртяла в леглото с часове, обхваната от чувство на дълбоко безпокойство. Ариел беше права: настроението й тази сутрин беше наистина мрачно.
— Каза ли на мистър Сейнт Айвс защо точно се нуждаеш от телохранител? — попита Ариел.
— Все още не. Наредих му да се върне тук този следобед, за да му обясня точно от какво естество ще бъдат задълженията му.
Очите на Ариел се разшириха.
— Искаш да кажеш, че той няма никаква представа, защо си го наела?
— Точно така.
Истината беше, че Шарлот се нуждаеше от време, за да обмисли ситуацията. Време, за да се убеди, че е направила верния избор, като е наела за доверен човек и телохранител тайнствения Сейнт Айвс. Рискуваше прекалено много. Но колкото повече мислеше по този въпрос, толкова по-малко възможности за избор й оставаха.
Всъщност Шарлот бе отчаяна.
Ариел остави вилицата си на масата и впи поглед в лицето на сестра си.
— Може би, след като научи подробностите, той няма да се съгласи да остане на тази служба.
Шарлот се замисли върху тези думи. Не знаеше дали да се радва, или да се тревожи от такова развитие на нещата.
— Положението може да се окаже много по-просто, ако мистър Сейнт Айвс си тръгне, когато научи какви са задълженията му.
В този момент в стаята влезе мисис Уити с огромен кафеник, пълен с ароматно кафе.
— Много по-добре ще направите, ако се надявате мистър Сейнт Айвс да не избяга презглава, когато научи какво ще го карате да прави, мис Шарлот Колко джентълмени, мислите, ще намерите в Лондон, които биха желали да ви помогнат да разследвате убийство?
— Много добре разбирам това — намръщи се Шарлот. — Нали се съгласих да наема Сейнт Айвс!
— Да, и то благодарение на милостивия бог. Ще ви кажа, че на мен също не ми харесва положението, в което сме изпаднали. Да се правят проучвания относно едно жестоко, кърваво убийство, не е сред обичайните ни занимания.
— И с този факт съм съвсем наясно, мисис Уити — отвърна Шарлот, като наблюдаваше как икономката умело налива в чашите прясно кафе.
Икономката беше едра жена, чиито внушителни размери биха били чест за някоя древна богиня. През трите години, откакто бе наета в домакинството на Шарлот, младата жена хиляди пъти й бе благодарила мислено за здравите й нерви. Не бяха много икономките, които щяха да останат на работа при господарки, заели се с нещата, с които се бе захванала Шарлот. Още по-малко бяха онези, които биха предложили помощта си. А и не бяха много онези, които бяха толкова добре облечени. Когато човек изисква от прислугата си да върши необичайни и странни неща, трябва да е изключително щедър.