— Но, за нещастие, съвсем точно. — Бакстър кимна леко към леля си. — Благодарение на вас, мадам, изглежда, най-сетне си намерих сигурна работа независимо дали това ми харесва или не.
— Не хвърляй вината върху мен! — Розалинд свали чернобялата си копринена шапка и с театрален жест се отпусна на един стол. Красивата й черна коса, тук-там прорязана със сребърни нишки, бе подредена в стилна прическа, която подчертаваше благородните черти на лицето й. В погледа й се четеше непоколебима решителност.
Бакстър й хвърли поглед, изпълнен едновременно с обич и нетърпение. Розалинд бе по-малката сестра на мъртвата му майка. Сега тя бе на шейсет години, но бе запазила вроденото си чувство за стил и изящна елегантност, неща, с които и двете сестри бяха закърмени още от люлката.
Като девойки Ема и Розалинд Клеърмонт бяха едни от най-красивите момичета в Лондон. И двете си намериха чудесни съпрузи. И двете се бяха оказали вдовици още преди да навършат двайсет и пет години. Нито една от тях не се омъжи повторно. Вместо това се наслаждаваха на огромната власт, която даваха богатството, красотата и титлата Тяхното обществено положение и чар им бяха помогнали да преодолеят скандалите и клюките, неща, които биха съсипали други жени.
Бакстър се усмихна мрачно, след като Ламбърт безшумно се оттегли.
— Трябва да признаеш, че аз съм извънредно подходящ за службата на доверен човек.
Розалинд поклати леко глава и се замисли.
— Странно, но може би си прав. Имаш голям опит при управлението на финанси, нали?
— Наистина.
— Кажи ми какво разбра, след като отиде вчера да се срещнеш с Шарлот Аркъндейл.
— Всъщност не научих почти нищо. Днес ще ми разяснят точно в какво ще се състоят задълженията ми. След по-малко от час.
Бакстър седна до масата, която използваше, за да си води бележки. В същия миг нещо изшумоля под бедрото му Той се надигна леко и извади лист със записки по последните си опити.
— По дяволите! — Бакстър внимателно започна да изглажда измачкания лист.
Розалинд изобщо не удостои с вниманието си листа хартия, изпитателният й поглед се спря отново върху племенника й.
— Не ме дръж в напрежение. Какви са ти първите впечатления от мис Аркъндейл?
— Намирам, че е… — Бакстър се поколеба, търсейки подходящата дума. — Тя е опасна жена.
— Дяволски умна, нали?
— Възможно е.
— Хладнокръвна измамница?
Бакстър отново се поколеба.
— Длъжен съм да отбележа, мадам, че в действителност нямате никакви доказателства за вашите обвинения.
— Ха! Ти ще намериш доказателствата, от които се нуждаем, и то много скоро.
— Недей да бъдеш толкова сигурна. Мога да си представя мис Аркъндейл в много роли. ВКЛЮЧИТЕЛНО И В РОЛЯТА НА ЛЮБОВНИЦА — Само един бог знае откъде му хрумна тази мисъл, а пред погледа му се появи Шарлот, нетърпелива и очакваща го в леглото, неговото легло. Тялото му моментално реагира по начин, който го накара да се почувства ужасно неудобно, поне в този момент. Изминало бе твърде много време, откакто бе имал жена в леглото си, помисли си мрачно Бакстър. — Но ми е трудно да си я представя като изнудвачка и убийца.
Розалинд го погледна изпитателно.
— Да не би да имаш съмнения относно проекта, с който сме се заели?
— Ние? Мислех, че в това начинание действам сам.
— Не си играй на думи с мен, Бакстър. Знаеш много добре какво имам предвид.
— Още от самото начало ти казах, че имам съмнения — отвърна той. — Сериозни съмнения. Като започнем с това, че нямаме абсолютно никакво доказателство, че Шарлот Аркъндейл е изнудвала Друзила Хескет, да не говорим дали я е убила.
— Самата Друзила ми довери една вечер, след като бяхме изпили бутилка порто, че е платила на мис Аркъндейл значителна сума. Когато я попитах защо е направила такова нещо, тя внезапно промени темата. Не се замислих над този факт, докато не я убиха. След това си спомних колко тайнствена и мълчалива бе, щом й споменавах за този въпрос. Това не може да бъде съвпадение, Бакстър!
— Мисис Хескет ти е била много близка приятелка. Тя със сигурност би ти казала, ако са я изнудвали — предположи Бакстър.
— Не непременно. По самата си същност, изнудването се отнася до някоя много съкровена лична тайна. Може би изнудвачът заплашва да разкрие нещо, което жертвата не би искала да узнае дори най-добрият й приятел или приятелка.
— Ако мисис Хескет е желаела да плати, защо тогава изнудвачът да я убива? Така той не може да постигне целите си, не мислиш ли?
— Кой може да знае какво има в ума на един изнудвач? — С царствена грация Розалинд се изправи и се насочи към вратата. — Вероятно Друзила е спряла да плаща. Очаквам да разкриеш истината за смъртта й, Бакстър. Моята цел е да видя, че справедливостта възтържествува. Дръж ме в течение на всичко.