— Хм!
— До скоро, Бакстър. — При вратата Розалинд се спря и добави, като понижи глас: — Наистина си мисля, че трябва да изпратиш стария Ламбърт в заслужена почивка. Вече му отнема цяла вечност да отвори вратата. Кълна се, че чаках на стълбите почти десет минути.
— Смятам тази негова мудност за едно от най-големите му достойнства. Повечето хора, които идват, се отказват и си отиват, без дори да разберат, че съм си бил вкъщи. Това ми спестява доста неприятности.
Бакстър изчака, докато Розалинд излезе. След това се приближи бавно до прозореца и прегледа внимателно трите саксии на перваза. Те бяха част от един експеримент, който, ако бъдеше успешен, щеше да намери приложение в земеделието. Всяка саксия съдържаше по няколко семена от сладък грах, заровени в суха пръст, обработена с минерали и нови химикали.
До този момент нямаше никакъв признак на живот.
Тиктакането на стенния часовник в кабинета отекваше необичайно силно. Шарлот овладя напрежението си и хвърли поглед към Бакстър, който седеше в креслото срещу нея с вид на професионалист, поне Шарлот така се надяваше. През целия ден се бе страхувала от тази среща.
Страхуваше се и в същото време я очакваше с необяснимо за нея чувство на мъчително вълнение.
— Преди да ви дам указания за основните ви задължения, мистър Сейнт Айвс, чувствам се задължена да ви кажа нещо, което никога не съм смятала за необходимо да разкрия на мистър Маркъл.
Лицето на Бакстър изразяваше само учтиво любопитство.
— Наистина.
— Трябва съвсем точно да ви кажа с какво се занимавам и как изкарвам прехраната си.
Бакстър свали очилата си и започна да бърше стъклата им с бяла кърпичка.
— Това наистина би представлявало интерес за вашия доверен човек, мис Аркъндейл.
— Да, предполагам, че е така. Но е малко трудно за обяснение.
— Разбирам.
— Някои хора биха казали, че това, с което се занимавам, е на ръба на скандала, но аз бих го нарекла призвание.
— Нещо като да станеш монахиня, така ли? — Бакстър вдигна очилата си срещу светлината, очевидно проверявайки за останали непочистени петна.
— Да. — Шарлот едва забележимо се отпусна. — Сравнението е много подходящо. Виждате ли, мистър Сейнт Айвс, аз извършвам много деликатни услуги. Обслужвам единствено жени, които са наследили значителни богатства. Наследство или необичайно висока пенсия от някой благодарен господар или работодател.
— Разбирам.
— Става дума за уважавани дами, които вече са на възраст и които се оказват сами в света, като се оказват притежателки на значителни състояния, и които обмислят възможността да се омъжат.
С преднамерено бавно и спокойно движение Бакстър отново сложи очилата на носа си. Очите му заблестяха от възбуда.
— И какво е по-точно естеството на услугите, които правите на тези дами?
— Извършвам проучвания. Много дискретни, разбира се.
— Проучвания за какво?
Шарлот смутено прочисти гърлото си.
— Произходът, миналото и обкръжението на господата, които искат да се оженят за тях.
Бакстър впи в нея острия си поглед и това продължи сякаш цяла вечност.
— Техният произход и минало?
— Моята задача, сър, моето призвание е да помогна на тези дами да се уверят, че мъжете, които изразяват желание да се оженят за тях, не са зестрогонци, опортюнисти или развратници. Помагам им да избегнат опасностите, с които жените неминуемо се сблъскват в такива случаи.
Между тях се възцари напрегната тишина. Бакстър продължаваше изпитателно да се взира в нея.
— Боже мой! — промълви тихо той.
Шарлот настръхна. Толкова с надеждата, че той ще приеме без възражения уникалната й кариера.
— Услугите ми са много ценни и почтени, сър.
— Какво, за бога, се опитвате да направите? Да не би да се изживявате като таен частен детектив?
— Съвсем не. Правя изключително деликатни проучвания, които в никакъв случай не стават публично достояние. Мога с гордост да ви съобщя, че лично съм допринесла няколко дами да избегнат катастрофален брак с мъже, които биха пропилели богатствата им.
— По дяволите! Започвам да разбирам защо се нуждаете от услугите на телохранител, мис Аркъндейл. Сигурно досега сте си спечелили доста врагове.
— Глупости. Върша работата си при пълна дискретност. Предупреждавам клиентките си да обсъждат моите услуги само с други дами, които могат да имат нужда от тях.
— Поразително, мис Аркъндейл. Но как, по дяволите, вършите работата си?