— В допълнение към това, че натоварвам моя доверен човек да събира различна информация, мога да разчитам на помощта на сестра си и икономката.
Бакстър направо онемя от смайване.
— Вашата икономка?
— Мисис Уити е много полезна, когато трябва да се направят проучвания сред прислугата и другия персонал. Тези хора често знаят за господарите си неща, които не могат да се научат от никого другиго. До сега всичко вървеше много добре. — Шарлот се изправи, приближи се до прозореца и зарея замислен поглед към малката градина. — Докато не се случи нещо ужасно.
— Нещо, което ви кара да мислите, че ще имате нужда от телохранител, както и от нов доверен човек? — попита безцеремонно Бакстър.
— Да. Съвсем доскоро всичките ми клиентки бяха със средно обществено положение. Уважавани, но не и богати. Гувернантки, стари моми и вдовици, принадлежащи към дребната аристокрация. Но преди два месеца се сдобих с нова клиентка, която се движеше във висшето общество. Бях много развълнувана, защото това означаваше, че ще мога да разширя дейността си и с по-богата клиентела.
— Проклятие! — процеди тихо Бакстър.
Шарлот се престори, че не го е чула. Вече нямаше връщане назад. Вече бе казала твърде много. Трябваше да продължи и да се надява, че всичко ще мине добре.
— Името на тази жена бе Друзила Хескет. Направих проучванията, за които ме помоли, и й дадох доклада си. Тя ми плати и аз приех, че това е всичко. Надявах се, че тя ще ме препоръча на някои от своите приятелки.
— Какво се случи?
— Миналата седмица я намериха убита в собствената й спалня. От полицията заявиха, че била застреляна от крадец, вмъкнал се в къщата. През онази вечер цялата прислуга е била освободена. Имам причина да мисля, че човекът, който я е застрелял, е от онези мъже, които бях проучила по нейно искане.
— Велики боже!
Шарлот рязко се обърна към него.
— Трябва да науча истината, сър.
— Защо? Защо трябва да ви интересува това?
— Не виждате ли? Ако мъжът, който е застрелял мисис Хескет, е от онези, които съм проучила и които съм препоръчала като честни и почтени, тогава, в известен смисъл аз също нося отговорност за убийството на тази жена. Трябва да разбера истината за това убийство.
— Какво ви кара да мислите, че убиецът е сред ухажорите й? — попита тихо Бакстър.
— Получих бележка от мисис Хескет точно в деня, когато бе убита. В нея ми пишеше, че в последните дни на два пъти почти е била прегазена от кола — единия път на улицата, а другия — в парка. И в двата случая превозното средство е било черен файтон. Тя се опасяваше, че тези инциденти не са просто нещастни случаи, а преднамерено покушение срещу живота й.
— Дявол да го вземе!
— Не могла да види лицето на водача на файтона, но достигнала до логичното заключение, че някой от отхвърлените ухажори е бил дотолкова разгневен от отказа й да се омъжи за него, че се опитвал да я убие. На следващата сутрин научих за смъртта й. Това едва ли е съвпадение, сър. Трябва да открия истината.
— И очаквате аз да ви помагам в тази налудничава история?
— Да, съвсем определено очаквам това от вас. — Шарлот започваше да се изнервя. — Съгласихте се да заемете тази служба, сър, освен това ви плащам изключително добре. Очаквам от вас да изпълнявате задълженията си на мой доверен човек, както и тези на телохранител. Колкото до мен, нещата изглеждат прости и ясни.
— Толкова прости и ясни като теорията за горенето на флогистона — отвърна Бакстър.
— Моля?
— Нищо. Мис Аркъндейл, просто направих аналогия с онази стара германска глупост относно веществото флогистон. Говори се, че тази теория обяснявала горенето на веществата. Свързано е с химията. Съмнявам се, че сте запозната с тази материя.
Шарлот повдигна учудено вежди.
— Точно обратното, мистър Сейнт Айвс, много добре знам, че преди няколко години Лавоазие проведе няколко изключителни експеримента, с които обори старата теория за флогистона.
Трябваше му цяла минута, за да се съвземе от изненадата си.
— Да не би да проявявате интерес към химията, мис Аркъндейл?
— Не. — Шарлот направи недоволна гримаса. — Но от мен се изискваше да прочета в училище „Беседи по химия“ от мистър Бей Валънтайн, което се изисква от всички ученици в Англия. Разбира се, не всичко съм запомнила, но някои неща останаха в паметта ми.
— Разбирам — отвърна Бакстър, без да обръща внимание на иронията й. — Приемам, че теорията на Валънтайн ви се е сторила изключително глупава.
— Химията не е сред любимите ми занимания. — Тя му се усмихна извинително. — Имам други интереси.