— Вярвам ви.
— Нека да се върнем към убийството на мисис Хескет — продължи Шарлот със сериозен тон.
— Добре. Кажете ми, мис Аркъндейл, какво предлагате да направим, за да открием убиеца?
— През последния месец мисис Хескет отхвърли четирима кандидати за ръката й. Единият от тях, мистър Чарлз Дил, почина от инфаркт преди две седмици, така че отпада от подозрение. Другите трима са лордовете Ленъкс, Рандълей и Если. Имам намерение да говоря и с тримата. Но първо трябва да започнем, като огледаме внимателно мястото на престъплението.
Бакстър примигна изненадано.
— Да огледаме ли?
— Имам намерение да претърся градската къща на Друзила Хескет за улики.
— Имате намерение да направите КАКВО?
— Наистина, мистър Сейнт Айвс, трябва да внимавате повече. Не можете да очаквате от мен да повтарям всичко, което кажа. Искам да претърся стаите на мисис Хескет. Сигурна съм, че в къщата няма никого. Вие ще ме придружите и ще ми помагате.
Бакстър я погледна така, сякаш тя бе същество от друг свят.
— Проклятие!
Глава 3
Шарлот беше чела „Беседи по химия“ и бе запозната с отхвърлената теория за флогистона. Можеше спокойно да използва името на Лавоазие в обикновен разговор. В библиотеката й имаше много книги по различни други въпроси, които тя вероятно бе прочела до една. И какво от това, помисли си Бакстър. Фактът, че бе изключително интелигентна, не доказваше, че не беше изнудвачка и убийца.
Напомни си, че немалко образовани негодници, принадлежащи към висшето общество, можеха спокойно да цитират научни факти. Доброто образование не означаваше чисто сърце и искрена душа. Морган Джъд, например, бе един от най-интелигентните и начетени мъже, които бе срещал някога.
Бакстър наблюдаваше потъналата в мъгла улица с острото чувство за надвиснала беда. Наоколо бе съвсем тихо. Това бе един от богатите квартали на града и въпреки че къщите не бяха големи, бе очевидно, че принадлежаха на хора със значителни състояния.
Бакстър все още не можеше да повярва, че бе позволил да бъде измъкнат посред нощ — и то каква нощ само — за да търси улики, отнасящи се до убийство.
Шарлот бе или прекалено откровена, или съвсем луда, или го използваше да й помага и да я защитава, докато следваше собствените си налудничави планове. Една лейди, въвлечена в изнудване и убийство, със сигурност се нуждаеше от доверен човек, който в същото време да бъде и неин телохранител.
Бакстър потисна една въздишка. Наистина такива неща изобщо не бяха в природата му Започваше да тъгува за много по-простия си, логичен и подреден свят на своята лаборатория.
— Имаме късмет, че тази нощ се спусна мъгла, не мислите ли така, мистър Сейнт Айвс? — Гласът на Шарлот бе приглушен от спуснатата качулка на наметалото й и дебелия вълнен шал. — Това ще ни помогне да се скрием от любопитни погледи. Дори и ако някой ни забележи, няма да може да ни види ясно и да ни разпознае.
Приповдигнатото й настроение го накара да смръщи ядосано вежди. Погледна я мрачно и се замисли. Бяха застанали пред къщата на Хескет, която бе потънала в мрак. Наметалото на Шарлот бе дълго и скриваше цялото й тяло. Самият той бе облечен по същия начин. Бе вдигнал широката яка на палтото си и бе нахлупил ниско шапката си, така че чертите на лицето му бяха неразличими, особено в дълбоките сенки и гъстата мъгла на улицата.
Слабата светлина на газовите фенери, които наскоро бяха поставени в тази част на града, не можеше да проникне през мъглата. Докато двамата с Шарлот стояха далеч от светлината на фенерите, нямаше възможност да бъдат разпознати. Въпреки това Бакстър си помисли, че няма да е зле да направи още един опит да разубеди мис Аркъндейл и да я накара да се откаже от рискованото си начинание.
— Ще направите добре, ако още веднъж размислите, мис Аркъндейл. Както вече ви казаха, това ваше малко приключение е пълно с опасности. Още не е късно да се върнем. Файтонът, който наех, ни чака съвсем наблизо в парка.
— Нито дума повече, Сейнт Айвс — отвърна остро тя. — Опитвате се да ме убедите да се откажа от това начинание още от момента, в който заговорихме за него. Вече започва да ми омръзва. Не съм ви наела, за да се опитвате постоянно да ми се противопоставяте.
— Чувствам се задължен да ви дам най-добрия съвет.
— Не сте на тази работа да ми давате съвети, сър. Достатъчно! Нямаме време за вашите предупреждения и предсказания. В този момент трябва да действаме.
— Както кажете, мис Аркъндейл.
Наблюдаваше я, докато тя отвори ниската странична желязна порта и започна да слиза по стълбите, които водеха към кухнята.
Предната част на градската къща, където беше входът за прислугата, се намираше под нивото на улицата. От подножието на стълбите се извиваха снопове мъгла. Загърнатата в дългото наметало фигура на Шарлот се понесе като призрак в зловещата тъмнина, преди Бакстър да отправи още предупреждения и доводи против начинанието им. Втурна се с бързи крачки към Шарлот и когато я настигна, тя спря изведнъж в сянката на вратата към кухнята.