— Както кажете, мис Аркъндейл. — Бакстър спря за момент на площадката между стълбите, след което отново продължи по следващите стъпала. — Ще ни спести много време, ако ми кажете какво точно търсим.
— И аз бих искала да зная. — Шарлот се задъха, докато се опитваше да го достигне. — Надявам се да се натъкнем на нещо, което би могло да ни бъде от полза.
— Точно от това се страхувах. — След като изкачи стълбите, Бакстър се спря и хвърли поглед към дългия тъмен коридор. — Това, предполагам, са спалните. Какво ще кажете да започнем от края на коридора?
Шарлот спря до него и също впи поглед в тъмните сенки на коридора.
— Звучи логично.
— Най-важното нещо за мен е логиката, мис Аркъндейл.
— За мен също, мистър Сейнт Айвс. — Шарлот вдигна гордо брадичка и тръгна първа към вратата в дъното на коридора.
Бакстър я последва и сложи фенера на една ниска масичка. Наблюдаваше Шарлот, която отваряше и затваряше чекмеджета със завидна бързина. Изражението на лицето й беше сериозно и напрегнато. В този момент Бакстър осъзна, че за нея това съвсем не бе игра, колкото и да му се струваше налудничаво.
— Мога ли да попитам от колко време упражнявате твърде необичайната си професия, мис Аркъндейл? — Бакстър застана пред един гардероб и отвори вратата.
— От няколко години, всъщност скоро след като вторият ми баща бе убит — отвърна Шарлот, като в същото време надничаше в едно чекмедже на тоалетката. — Двете със сестра ми останахме с твърде малко пари. Една жена няма големи възможности да си избира професия. Трябва или да стане гувернантка, което не осигурява достатъчно доход за двама, или да измисли някаква друга възможност да си изкарва прехраната.
Бакстър отмести встрани цял ред рокли, за да погледне какво има в дъното на гардероба.
— И кое ви вдъхнови дотолкова, че да изберете именно този начин да си изкарвате прехраната?
— Вторият ми баща — отвърна студено Шарлот. — Лорд Уинтърборн. Той беше изключително алчен човек, който се възползва от положението на майка ми като вдовица. Убеди я, че иска да се грижи за нея, както и за мен и сестра ми, но в действителност искаше само да сложи ръка на парите й.
— Разбирам.
— Бедната ми майка умря само няколко месеца, след като Уинтърборн се бе оженил за нея. Не мисля, че тя разбра какъв ужасен човек беше той: егоистичен, жесток и безчувствен. Нито аз, нито сестра ми скърбим за него.
— Наистина ми звучи така, като че ли ви е много по-добре без него — заяви Бакстър, докато отваряше едно от чекмеджетата на гардероба.
— Несравнимо по-добре. — Шарлот се отпусна на колене пред леглото. — Обществото е пълно с такива презрени лъжци, мистър Сейнт Айвс. И повечето от жените, попаднали в положението на майка ми, са изключително уязвими. Имат съвсем ограничени възможности да разберат какво е миналото и финансовото състояние на ухажорите им.
— Затова вие им предлагате своите услуги. — Бакстър се приближи до прозореца и надникна предпазливо през процепа между две тежки завеси. — Намериха ли убиеца на втория ви баща?
— Не. — Шарлот се изправи на крака и се огледа из стаята, търсейки още места, където би могло да се скрие нещо. — Бил е някакъв крадец, но така и не успяха да научат името му.
Колко удобно, помисли си Бакстър.
— Като вземем предвид и смъртта на тази ваша клиентка, означава, че в относително краткия период от няколко години вие два пъти сте се оказвали близка с човек, станал жертва на убийство. Много хора през целия си живот не преживяват такова нещо дори веднъж, да не говорим за два пъти.
Шарлот се обърна рязко с лице към него.
— За какво намеквате, сър?
— Не намеквам нищо, установявам просто едно наблюдение. Човек като мен, който се интересува от наука, не може да не забележи някои странни съвпадения и необичайни връзки. — Бакстър тъкмо се готвеше да се отдалечи от завесата, когато леко движение от другата страна на улицата привлече вниманието му.
Сейнт Айвс леко присви очи. Газеният фенер хвърляше достатъчно светлина, за да се различи неясна фигура, която се движеше в гъстата мъгла. Може би някой прислужник, който се връща късно, след като е изпълнил поръченията на господаря си, помисли си Бакстър. Или пък беше някой, който нямаше повече работа тук, отколкото самият той и Шарлот?
— Нещо случило ли се е, Сейнт Айвс? Защо стоите и гледате през прозореца?
— Просто наблюдавах улицата. — Неясната фигура беше изчезнала. Бакстър пусна пердето да падне на мястото си. — Мисля, че свършихме достатъчно работа в тази спалня. Предлагам да се преместим в следващата.