— Да, разбира се. Искам да намеря спалнята на мисис Хескет — Шарлот взе фенера и с бързи стъпки се отправи към вратата. Когато мина покрай него, му хвърли остър, укорителен поглед. Полите на наметалото й се развяха след нея и на Бакстър се стори, че рязкото движение на дрехата отразява напълно гнева и раздразнението на Шарлот Мъжът я последва бавно.
Няколко минути по-късно, докато претърсваха последната спалня, Шарлот нададе лек вик на изненада.
— Намерихте ли нещо? — Бакстър погледна любопитно към нея.
Шарлот отново бе застанала на колене, беше се привела ниско и стискаше нещо, което беше намерила под голям гардероб, на вратите на който имаше огледала.
— Какво ще кажете, мистър Сейнт Айвс? — Тя се обърна към него, вдигна голяма книга с кожена подвързия и я отвори.
— Какво е това? — Бакстър прекоси стаята и се приближи. — Някое дамско списание ли?
— Не, това е скицник. — Шарлот прелисти няколко страници и пред погледа й се откриха изящни пастелни рисунки. — Най-вероятно скицникът е принадлежал на мисис Хескет — Тя замълча и впи поглед в една рисунка. — Боже господи!
Докато разглеждаше рисунките, Бакстър беше готов да подсвирне от изненада.
— Мисис Хескет изглежда е проявявала голям интерес към класическите статуи.
— Наистина — отвърна сухо Шарлот. — В по-голямата си част, предполагам, това са гръцки и римски богове. Теса… хм… изключително надарени фигури.
— Наистина.
Двамата мълчаливо започнаха да разглеждат рисунките на голи мъжки статуи, с които беше пълен целият скицник. Шарлот се прокашля смутено.
— Виждала съм някои от тези статуи в Британския музей. Мисля, че е съвсем правилно, ако отбележа, че мисис Хескет си е позволила малко артистична свобода с някои пропорции от анатомията.
— Съвсем определено. — Шарлот рязко затвори книгата. — Е, не виждам защо трябва да ни интересува изборът й на теми за рисуване. Важното е, че намерих този скицник, скрит от чужди погледи под гардероба.
— И какво толкова странно има в това? Много дами обичат да рисуват с пастели.
— Точно така. Сестра ми Ариел също. — Шарлот вдигна глава, а очите й блестяха. — Но тя не крие своя скицник под гардероба.
Бакстър изведнъж разбра докъде я бяха довели заключенията й.
— Един момент, мис Аркъндейл. Бих ви посъветвал да не си правите прибързани заключения. Не е много вероятно Друзила Хескет нарочно да е скрила скицника си под гардероба. Той без съмнение случайно е бил ритнат там от някой слуга, докато са събирали багажа си след смъртта на господарката.
— Не съм съгласна, сър. Мисля, че скицникът нарочно е бил скрит там.
— Ако е така, причината спокойно може да са самите рисунки. Може би мисис Хескет не е искала прислугата й да научи, че обича да рисува прекалено големи фалоси.
Шарлот примигна объркано. Отмести поглед встрани и изведнъж се засуети, опитвайки се да скрие скицника под наметалото си.
— Въпреки това бих искала да го прегледам по-обстойно. Ще го взема със себе си. — Накрая, след като разбра, че усилията да скрие книгата под дрехата си са напразни, Шарлот просто я притисна към гърдите си.
Внезапното й вълнение го изненада и той се замисли, като неволно отново се намръщи. Разбра, че думите му я бяха смутили. Мисълта, че страховитата мис Аркъндейл е смутена само от произнасянето на думата фалос, го смая и развесели.
— Мис Аркъндейл, чувствам се задължен да отбележа, че ако изнесете скицника от къщата, ще извършите нещо, което някои хора биха нарекли кражба.
— Глупости. Само ще го взема за известно време.
— Ще го вземете?
— Все пак трябва да установя обстоятелствата около смъртта на моята клиентка — напомни му с остър тон. — Нуждая се от цялата информация, която мога да събера.
— И каква информация очаквате да намерите в скицник, пълен с картини на голи статуи? — настоя Бакстър.
— Кой знае? — Тя се обърна рязко и го отмина с решителна крачка. — Елате. Предстои ни да претърсим и долните стаи.
Бакстър изруга тихо и понечи да я последва. Но любопитството и неприятната тръпка, която мина по гърба му, го накараха да се поколебае.
Той се върна до прозореца, отмести леко завесата и погледна към улицата. Изгледът от тази спалня беше подобен на този от първата стая, която бяха претърсвали с Шарлот.
Мъглата се бе сгъстила още повече. Газеният фенер от другата страна на улицата представляваше едва забележима точка. Беше невъзможно да се види нещо. Бакстър изчака така един дълъг миг, търсейки сенки, но не успя да види никакво движение.
— Хайде, елате, мистър Сейнт Айвс — долетя от коридора тихият глас на Шарлот — Трябва да побързаме.