— Вашата къща? — Шарлот го погледна озадачена. — Как се осмелявате? Случайно ми е известно, че точно тази къща съвсем доскоро принадлежеше на друг.
— Вижте, мис Аркъндейл… — обади се тихо Бакстър. — Не е време за…
— Казвам ви, че това е моята къща — озъби се непознатият. — Набелязах си я още преди няколко нощи и оттогава непрекъснато я наблюдавам.
— И по каква причина? — настоя Шарлот.
— За да се уверя, че собственикът е заминал за доста дълго време и няма да се върне неочаквано посред нощ, разбира се.
— Господи, тогава вие сте истински крадец!
— Точно така. Истински професионален крадец! — Мъжът се ухили не без известна гордост. — Никога не са ме залавяли, тъй като съм много внимателен. Преди да вляза в някоя къща, винаги съм абсолютно уверен, че собственикът ще отсъства дълго време. Приготвях се да проникна в тази къща още същата нощ и какво виждам? Двама непознати, които се опитват да ми отнемат плячката.
— Казах да стоите далеч от нас — обади се отново Бакстър. — Няма да ви повтарям повече!
— Радвам се да го чуя. Нямам време за глупави проповеди. — Непознатият хвърли един последен презрителен поглед на Бакстър и насочи вниманието си към Шарлот. — А сега, мадам Всезнайке, какво точно изнесохте от къщата? Може би няколко сребърни прибора? Или сте преровили кутийката за бижута? Каквото и да е, то ми принадлежи. Дайте ми го!
— Не сме взели никакви ценни вещи от тази къща — отвърна Шарлот.
— Все нещо сте взели. — Непознатият видя скицника и се намръщи. — Какво е това?
— Просто една книга. Нищо, което да ви интересува.
— Не ме интересува никаква книга, но ще погледна какво криете под наметалото. Обзалагам се, че сте взели поне няколко свещника и може би една-две огърлици. Отворете наметалото.
— Нищо подобно няма да направя! — отвърна Шарлот с глас, от който лъхаше ледено презрение.
— Свадлива кучка! Сега ще ти покажа какво ще стане, ако не ми дадеш това, което по право е мое.
Мъжът се завъртя с изненадваща бързина. Вдигна револвера високо, като че беше бастун, и се приготви да го стовари върху главата на Бакстър.
— Не! — извика Шарлот — Почакайте, не го наранявайте. Той работи за мен.
Но инстинктите на Бакстър бяха отлични и той ловко избягна удара. Бързо извади от джоба си едно от стъклените шишенца, счупи го на две и го хвърли право в лицето на нападателя си.
Специалната фосфорна смес при контакта си с въздуха избухна в ярка светлина. Негодникът изкрещя от изненада и ярост и тромаво отскочи назад, като затвори очи. Изпусна оръжието, което изтрака по камъните.
Бакстър пристъпи напред и заби юмрука си в челюстта на непознатия. Частично заслепен от светлината, избухнала в лицето му, негодникът залитна.
— Мръсно копеле! Сега съм сляп. Заради теб!
Бакстър не виждаше причина да му казва, че това състояние е само временно.
— Хайде, файтонът ни чака — заяви той, като хвана Шарлот за ръката.
— Не е честно! — ревеше непознатият — Аз пръв намерих празната къща. Тя е моя. Вървете и си намерете друга.
Шарлот хвърли поглед назад към вбесения крадец.
— Ще информираме полицията, че се подвизавате наблизо. За вас ще е по-добре да изчезнете веднага.
— Достатъчно! — В далечината Бакстър забеляза лампите на файтона и дръпна Шарлот за ръката. — Имаме си собствени проблеми.
— Не искам този негодник да си мисли, че може да влиза в къщата на мисис Хескет и да взима каквото си поиска.
— Защо не? Ние направихме същата.
— Това, че взехме скицника, е нещо съвсем различно — възпротиви се тя, останала без дъх.
— Хм!
Файтонът вече трябваше да бъде съвсем наблизо.
— Трябва да призная, мистър Сейнт Айвс, че съм много впечатлена от начина, по който се справихте с тази ситуация. Много умно от ваша страна да използвате мигновената светлина по този начин. Наистина.
Бакстър не обърна внимание на възхищението й. Беше съсредоточил вниманието си единствено върху това да намери файтона в мъглата. Първо се появиха конете, прилични на двойка сиви призраци. След тях се материализира масивният корпус на файтона. Кочияшът, нает от известните конюшни. Севъриджис Стейбълс, много пъти бе изпълнявал поръчки за Бакстър и беше свикнал с ексцентричността му.
В продължение на години Бакстър бе редовен клиент на тази конюшня. Намираше, че е много по-бързо и икономично да използва услугите на Севъриджис Стейбълс, отколкото да поддържа собствен впряг. В замята на честите си посещения и редовното и щедро заплащане, получаваше отлично обслужване и дискретност.
— Нещо лошо ли се е случило, сър? — попита кочияшът, след като извика на конете да спрат.